Българи изгнаници празнуват 100-годишнината от завръщането си в страната

Жителите на ивайловградското село Свирачи празнуват не какво и да е, а 100 годишнината от завръщането на техните предци от Мала Азия, където са прекарали близо 3 вековно изгнание.

В селото хора от всички възрасти облякоха семейните си носии, показаха част от обичаите и песните си. Посетителите на селото можеха да се насладят на фотоизложба с реставрирани снимки, показващи живота на българите в Мала Азия. Юбилеят даде старт и на изграждането на малък параклис, който вече има покрив и се очаква скоро да бъде изографисан и осветен, информира БулФото. 

Историята на българите изгнаници е много вълнуваща, но за нещастие е и малко известна сред хората. В края на XVII век животът в селата около сегашния Ивайловград става нетърпим за българското население. Хората живеели в постоянен страх от ислямизация, нямали достатъчно земя, за да се прехранват, понеже тя била собственост на турските села наоколо и трудно оцелявали. По онова време богат турчин, Якуб бей, известен още като Хаджи Якуб, предлага те да пренесат своите занаяти в земите на Мала Азия, и им обещава покровителство и настаняване в свободни земи на юг от Маняското езеро. Скоро с умението си да правят дървени въглища те излизат с продукцията си на всички тържища и големи пристанищни центрове като Одрин и Цариград.

Най-голямото село на малоазийци там е Коджа Бунар, основано през 1721 година от преселници от селата Деве дере /сегашен Камилски дол/, Хухла и Юбрюирен /сегашно Горно селци/. През 1914 в Ивайловграско се установяват значителна част от преселниците, наричани от местното население "малоазянци” – 473 семейства с 2202 души.