Отбелязваме Еньовден. Празникът е наричан още и Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Това е и причината много от поверията и обичаите на Еньовден да са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.
На днешния 24-и юни Църквата почита рождението на Св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.
Според вярванията Еньовден е най-силният ден в годината, а набраните в ранно утро билки са най-лековити. В различните части на България празникът бе отбелязан подобаващо.
Представителите на Етнографския музей в Бургас пресъздадоха празника Еньовден. Показан бе народният обичай "Еньова буля”, деца изработиха цветя от филц и минаха три пъти за здраве и берекет през голям венец от билки и цветя. Според поверието всички моми се събират в една къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце като булка: с дълга бяла риза и червена връхна дреха, Наречена кават. Забулват го с червено було, на главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Една яка мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от Св. Еньо здраве и плодородие.
В Пловдив в Етнографския музей за празника бе изплетен от седемдесет и седем и половина билки голям венец.
В Асеновград пък се проведе летният обичай "каленици". Всяка година на Еньовден малките момичета до 12 годишна възраст, се обличат с бели булчини рокли за здраве и късмет. От стари времена хората ги наричат "слънчеви невести".
Перничани пък посрещнаха рано сутринта Еньовден в местността "Ладовице" на входа на града. По традиция млади и стари браха билки, които се смятат за най-лековити в този ден на годината.
За големия празник момичета от Обединени общежития в Хасково демонстрираха старите обичаи за събиране и редене на билки, съчетано с песни от тракийския и родопски фолклор.