Валери Турманов – от Бургаската опера до Ла Скала...и отвъд...

ВАЛЕРИ ТУРМАНОВ е специализирал класическо пеене и актьорско майсторство в Академията за усъвършенстване на млади оперни певци на Миланската  Скала. Завършил е Националната Музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", специалност Класическо пеене, а преди това и Национално училище за музикални и сценични изкуства "Проф. Панчо Владигеров" в Бургас. Участвал е в майсторските класове на Анна Томова-Синтова в България и на Луиджи Алва, Ренато Брузон, Лучана Сера и Мирела Френи в Италия. През 2008 г. печели стипендия на "Галерия на младите български таланти", а преди тово – награди на престижни международни конкурси. През 2010 г. прави своя дебют в Миланската Скала  - в ролята на Мартино в "L'occasione fa il ladro” /Случаят прави страха/ от Джоакино Росини. През 2011, отново в Ла Скала, Италия изпълнява ролята на Али в "Италианката в Алжир" на Росини. През 2013 участва в турнето на Ла Скала в Токио с "Риголето" на Джузепе  Верди с участието на легендарния Лео Нучи.

Изпълнявал е главни роли в различни постановки във фестивалите в Комо и Мартина Франка, Италия. През 2013 е ангажиран от Римската опера за ролята на Ковальов от операта "Нос" на Шостакович. В края на 2015 година дебютира в ролята на Роберт от операта "Йоланта” от Чайковски на сцената на оперния театър в Ерфурт, Германия. На същата сцена се представя и в ролята на Ескамилио от операта "Кармен” на Бизе. В Старозагорската опера прави своя впечатляващ дебют в ролята на Енрико Аштън в премиерния спектакъл на операта "Лучия ди Ламермур” от Доницети /5 декември 2015/.

На 22 юни Зала "България" ще посрещне един най-изтъкнатите европейски оперни диригенти – Маестро Давид Хименес за последния специален концерт за сезона в Софийска филхармония. Концертът ще ни поднесе непреходно красивото Болеро на Равел, пленителния Валс из "Джаз сюита" на Шостакович, най-любимите бисери от Гершуин, Бърнстейн и още много други красиви творби. Ще се насладим и на гласа на Валери Турманов.

От Бургаската и Старозагорската опера до Ла Скала... На коя сцена и къде се чувствате най-добре?

Удоволствието от това да пееш пред родна публика разбира се е много голямо, но възможността да пееш на сцената в Ла Скала, Римска опера и др. ти дава едно друго виждане върху професионалното израстване на един творец. Разбира се това са театри с огромни ресурси, които могат да си позволят най-добрите диригенти, режисьори, музиканти и певци, и точно затова качеството на продукциите, които показват остават,  в историята.

Марсел, Фигаро или Ковальов? Имате ли любима роля, ария, опера?

Любима роля… не мога да кажа, но има роли които усещам по-силно, например Марсел от Бохеми, Енрико от Лучия ди Ламермур, Евгений Онегин.

Какво не достига на българската култура? Смятате ли, че за нея се прави достатъчно? Какво още може да се пожелае в този аспект?

Във времето ние сме били едни от първенците както в спорта така и в изкуството. За съжаление,  вече не е така. Какво ни липсва? Много неща!  

Младежта не ходи на опера... Вашите впечатления? Как да се предизвика интересът на младите към класиката?

Може би трябва да търсим вината и в самите нас, отношението помежду си, както и културата в българското семейството.  Разбира се, че в политиката има много грешки и дупки, за които те самите не предполагат какъв голям проблем ще създаде това в бъдеще. Вече се вижда какъв сериозен дефицит на кадри има в младото поколение оперни певци, инструменталисти, режисьори, диригенти, композитори и да не продължавам…  и причината, разбира се, за това са нищожните заплати, ниското професионално ниво и лошото управление в сферата на изкуството. Повечето от младите хора не са ходили на опера, защото имат грешно създадено впечатление за нея. Най-вероятно и техните родители не са влизали в оперен театър. Сигурен съм, че ако присъстват на един добре режисиран спектакъл с хубави декори, костюми, мултимедия, добри музиканти и певци, ще бъдат запленени от тази магия.

Смятате ли, че Вашата младост е порок по отношение на опита в оперното изкуство? Какво искате да изпълните, а все още не сте успели?

Опитът си е опит и той винаги е полезен. Човек се учи и усъвършенства цял живот. Имах възможността още като студент да бъда назначен в Бургаска опера, където успях да науча много. Разбира се, че има роли които мечтая да изпея, една от тях е барон Скарпия от операта Тоска, но разбира се, всичко с времето си.

Остава ли Ви време за приятелите? Как се забавлявате и релаксирате?

Не знам дали ще ми повярвате ако Ви кажа, че има месеци, в които не ми остава време дори да пусна прахосмукачка. Постоянно пътувам и за съжаление все по-малко време прекарвам със семейството и приятелите си. Обичам да бъда сред природата, това ме зарежда.

За какво мечтаете? Какви върхове още искате да покорите? Какво желаете да постигнете в изкуството? А в живота?

Аз винаги съм мечтал, още от дете. Къде искам да живея, къде и какво искам да пея, какво искам да ми се случи… Мечтах си да пея в Скала и то се случи, разбира се, с много много труд. Сега искам един добър мениджър, който да стои зад гърба ми и да ме подкрепя.

Къде и кога ще пеете в близко време? Предстоят ли Ви турнета?

Снощи се прибрах от Тирана, там бях една седмица, направихме един страхотен концерт за RAI телевизия. Утре пътувам за едно участие в Бургас, другата седмица се прибирам в София и започвам репетиции със Софийска филхармония – подготовка за концерта на 22 юни в Зала "България". Лятото имам участия на различни фестивали в Бургас, Стара Загора, Правец, а есента - и в чужбина. Календарът е пълен.