Военноисторическият музей показва автентичното Самарско знаме

По случай 3 март Националният военноисторически музей показва най-голямата светиня на Освобождението – Самарското знаме. Това се случва едва за трети път в последните 15 години.

"Решихме, че в годината, в която Музеят навършва 100 години, ще представяме емблематични експонати за българската история, а Самарското знаме е първото за тази година", каза за бТВ директорът на музея Соня Пенкова.

Самарското знаме е правено специално за Априлското въстание, но не е послужило тогава, а в Освободителната война. Знамето носи характерни елементи за националноосвободителните движения на Балканите – идеята за панславизма, трите полоси с цветове, православния кръст и иконите – в случая Казанската Света Богородица с младенеца и св. св. Кирил и Методий, обясни Пенкова.

Самарското знаме има особено присъствие в Освободителната война. В боевете при Стара Загора преминава през няколко ръце, но е спасено. По-късно участва и в боевете на Шипка.

Наградено е с орден за храброст. Това е много рядка практика в българската наградна система. Орденът е вграден в пиката на знамето.

"Светинята е в чудесно състояние за възрастта си, въпреки стареенето на плата и цветовете и някои неадекватни от днешна гледна точка реставрации, правени през 60-те г. в СССР", разкри директорът на военния музей.

По случай 3 март Музеят обяви вход свободен за посетители. Те могат да разгледат безплатно постоянната хронологична експозиция и временните изложби, само колекциите зали ще са с платен достъп. Музеят е отворен за посетители до 18.00 часа.

На 6 май (18 по нов стил) 1877 г. княз Николай Николаевич връчва Самарското знаме на командира на 3-та дружина на Българското опълчение подполковник Павел Калитин, който го предава на първия му знаменосец – унтерофицера от 54-ти пехотен мински полк Антон Марчин. Тогава войводата Цеко Петков, който приковава последния златен гвоздей на дръжката на знамето, казва: "Да даде Господ това свято знаме да премине открай докрай през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие".

Под диплите на Самарското знаме 3-та дружина се сражава край Стара и Нова Загора, в боевете при Шипка и Шейново. Чувството на дълг и отговорност на българските опълченци се превръща в мощна сила, която не допуска вражески ръце да се докоснат до светинята. Знамето става символ на участието на Българското опълчение в Руско-турската война. Пренесло през вековете спомена за героизма на предците ни, днес то ни дава повод да бъдем горди със славната си история.

Пътят към Освобождението на България има своето заслужено място и в постоянната експозиция на НВИМ. В нея са представени над 150 експоната, свидетели на Руско-турската война и на героизма на българските опълченци, сред които лодката на ген. Драгомиров, отличия на спасителя на Самарското знаме Никола Корчев, масата, на която е подписано Одринското примирие, походното котле на Бранислав Велешки, на което е отбелязан бойният път на Българското опълчение, сухар от войната, оригинални картини на именити художници, пресъздаващи някои от най-славните сражения при Шипка, Шейново и Гривица и много други.

Музеят за история на София ще отбележи националния празник, показвайки специална витрина с дарителски експонати. Музеят стартира и кампанията "Силата на българите". Първият експонат, който ще покаже е "Покров на Пресвета Богородица” – щампа от 1840 г., печатана в Будапеща. Поръчана е от протоигумена на Рилския манастир хаджи Исай. Музеят за история на София я получи като подарък от Исторически музей – Самоков, който е в териториалния обхват на Регионален исторически музей – София (Музей за история на София).

Другият експонат е богослужебен псалтир на Ваце (Иван) Тошев от Връбница, роден през 1850 г. Псалтирът е издаден в Москва през 1834 г. По него е учил и синът му Лозан. Дарението е направено от сестрите Елка и Росица Йончеви, потомци на първия собственик.