Град от изкуство

Не е вярно. Не е вярно, че, както гласи широкото схващане, единственият град, в който културата цъфти, е София. И отминалият вече тазгодишен уикенд, посветен на музеите и галериите в Пловдив, го доказа. Казвам "уикенд", защото тази година традиционната нощ бе разтеглена в два прекрасни дни и две удивителни нощи, които омагьосаха почти 50 хиляди, станали част от събитието.

"Музеи и галерии" също е прекалено тясно, за да опише целия букет от събития, които Града на тепетата предложи. И макар и тази година двете вечери да бяха разделени тематично – първата отредена на музейни експозиции и галерии, а втората посветена на всичко онова, което се нарича "град и публични пространства", то по време на целия фестивал можеше да се види едно невероятно разнообразие от гледки, усещания и настроения.

Станахме свидетели както на съдържанието на десетките традиционни културни средища на града, така и на алтернативните такива, които май се оказаха и доста по-интересната част.

Тази година организаторите предложиха един уникален алтернативен маршрут, който откри на посетителите му хилядите малки и скрити неконвенционални съкровища.

Минахме по ул. "Отец Паисий", известна като "фестивалната арт улица" на Пловдив, и се запознахме със скритите работилници и дюкянчета, посетихме иновираното кино Космос, разходиха ни из старите тютюневи фабрики на града, послужили за сюжет на едно от най-качествените български литературни произведения - "Тютюн" на Димитър Димов. В интерес на истината в момента фабриките са доста по-подходящи за фон на клип на Nine Inch Nails, но в началото на XX в. са били символ на просперитет и търговски нюх.

Надникнахме също така и в двора на католическото девическо училище, което, както се оказа, пази много тайни, а до тях могат да бъдат допуснати малцина.

Разбрахме, че в Пловдив има сгради, принадлежащи на култовото архитектурно течение Баухаус, и то няколко! Разходка и половина.

Нека се върнем на кино "Космос", което се превърна в мой персонален фаворит – оказа се, че класическата соц постройка изобщо не е "соц", а е била същинска революция по времето, когато е строена – в средата на 70-те години на миналия век. Тогавашното кино "Комсомол" е приютявало жадната за култура пловдивска младеж, а отскоро започна да го прави отново, след като преживя едно своеобразно ПРЕраждане.

По време на Нощта на музеите и галериите култовата сграда приюти няколко експозиции, архитектурни лекции, уъркшопи и две страхотни партита.

Само си представете как седите на прозорците, които гледат вътрешността на кинозалата, а на нея се прожектират промиващи съзнанието соц документалистики от 60-те, чиято музикална подложка е Massive Attack. На долния етаж пък се вихрят групи и диджеи, а когато се измориш, може да полегнеш на удобните хамаци.

Друг атрактивен фактор от съботната вечер бе спектакълът шествие "Възвижение" на Иван Добчев, който тръгна от Военния клуб, премина по цялата главна улица до Римския стадион и стигна до Драматичния театър, а действието се пренасяше ту на улицата, ту по прозорците на околните сгради, като се стига дори до грабеж на банката.

Нощта на музеите предложи още няколко атрактивни алтернативни изложби, едната от които на винили и се помести в тематичния клуб "Грамофон.

Светлинните и механични инсталации бяха основен момент от тазгодишното събитие, като общата идея бе преплитането на античността с модернизма. Именно затова те бяха разположени на ключови места - от върха на Рахат Тепе, обсипан с древни руйни, до Римския стадион и Античния Одеон, чиито антични колони се превърнаха в мултимедийни инструменти, съчетаващи визия и звук.

Всичко това бе подплатено и с няколко приятни улични концерта, множество партита и всякакви бохемски забавления.

Всъщност успявам да опиша само една съвсем малка част от онова, което предложи Нощта на музеите и галериите в Пловдив 2013. Като заключение само мога да кажа - нека бъде все така!

Снимки от събитието може да видите в галерията.