Да станеш будистки монах: Опитът на Николай Грозни

Чували сте за будистките монаси, омотани в червеникаво-кафяви роби, подложили се по собствена воля на лишения в търсене на вътрешно просветление.

Може би в представата ви това са толкова далечни и неразбираеми хора, че по-скоро ги приемате като странни, екзотични птици.

Сигурно не очаквате от тях да бъдат забавни, харизматични, скептични, дори секси? Обаче българинът Николай Гроздински, който прекарва четири години, когато едва е прехвърлил двайсетте като будистки монах под чуждо име близо до резиденцията на Далай Лама в Индия, опровергава всякакви стереотипи.

Проникновенията, съмненията, мислите, комичните ситуации, дълбоките приятелства, които бележат живота му като монах, описва в книгата си "Крака на костенурка", която вече можете да намерите на българския пазар от издателство "Сиела", а снощи (20 юни) беше представена официално от автора и от индуиста Николай Янков.

Николай е роден в София през 1973 г. и още от малък е гласен да става велик пианист. Както предполага тази цел, той завършва училище "Любомир Пипков", а след това чинно заминава да учи в музикалния колеж в "Бъркли". Тъкмо когато е в края на образованието си там обаче изведнъж осъзнава, че е загубил смисъла животът му да продължава да се развива по този начин.

Цялата рутина на ежедневието, предначертаният от някого другиго път, натискът на обществото да правиш "правилните" неща отприщват желанието за съпротива или пък за бягство, което води Николай до налудничавото според родителите му решение да отиде в Индия, за да изучава будизма от попрището на тибетски монах.

Какво може да се случи на един млад, интелигентен мъж, решил да се откаже от всичко, за което копнее младостта – любов, секс, пари, материални блага, кариера, и да избере да живее с 35 долара на месец в мизерни условия, изучавайки будистки текстове?

Невероятно много неща – толкова интересни и пресъздадени така увлекателно, че всяко оставяне на книгата преди последната страница предизвиква неминуемо пристъп на разочарование.

Както ребусите във вестниците от близкото минало, в които само със завъртане разчитахме различни послания в приличащите на баркод картинки, така и "Крака на костенурка" може да бъде прочетена поне от няколко различни ъгъла - като приключенски роман, като биографична книга, като пътепис.

На мен ми хареса да я видя като смесица от различни гледни точки и както да се потопя в живо пресъздадената картина на ежедневието на един монах в Индия, така и да се насладя на самоироничното интелигентно чувство за хумор на автора и на обезоръжаващата му откровеност и смелост да се разголи в търсенето на своя смисъл.

И да начертае пътя, който извървява от момента, в който решава, че трябва да подложи на съмнение наложената му роля и слага монашеската роба до мига, в който я сваля, установявайки, че будистките монашески обети също са роля и маска, която предоставя добра и удобна възможност да се скриеш, но в същото време предпазват от самопознание.

Преди да издаде книгата в сегашния ѝ вариант, Николай Гроздински, известен с писателския си псевдоним Николай Грозни, я написва по съвсем друг начин. Само че решава, че е твърде претенциозна и философска и я унищожава, за да я пренапише в абсолютно нова светлина. Тя излиза през 2008 г. на английски и колкото и да е странно, ние ще четем преводния вариант, който не е дело на автора, но пък е педантично проверен от него.

Николай Грозни е автор на няколко книги, издадени у нас (сборника "Жития на безделници и пропаднали мистици” и двата романа "Някой омагьоса битието" и "Да подремнеш в скута на голямата еднаквост"), както и на два романа, издадени първо в САЩ - "Крака на костенурка" и "Вундеркинд".

С известно закъснение, след като вече е преведена в други европейски страни, "Вундеркинд", която разказва за тийнейджърските години на Грозни в България и изключването му от училище заради несъгласие с комунистическия режим, ще стигне и до българския читател някъде към края на годината.

Което е чудесен повод отново да се срещнем с автора на родна земя.

***

Не устоях на изкушението да се срещна с него и при сегашната му визита в България, за да го попитам лично поне част от десетките въпроси, които породи у мен книгата му "Крака на костенурка" - какво го е подтикнало да направи това внезапно пътешествие, стрували ли са си лишенията, стигнал ли е до лелеяното от будистите просветление.

Николай сподели, че в основата на предизвикателството, което поема преди близо 15 години, стои желанието да провери дали действително съществува свободна воля и да се откъсне от рутината, в която усеща, че го впримчва ежедневието. Детското желание за приключения също изиграва роля да сложи монашеската роба и да стигне до Хималаите. Там обаче наистина полага усилия да изучи принципите на будизма и да потърси просветлението, което будистите вярват, че е крайната цел на живота.

Най-тежко му било да свикне с новата си идентичност – буквално за ден да стане друг човек, с друга визия, други дрехи, друго име. Въпреки трудните моменти и лишенията признава, че от четиригодишния монашески период му липсва усещането за свобода на духа, за свободата да не мислиш за нищо и да се наслаждаваш на момента, без да чувстваш натиска да бъдеш някакъв, да се жениш, да имаш деца.

Новата монашеска идентичност обаче му позволява да открие истинската си идентичност. Ролята на писател се оказва най-малко роля и най-малко маска – посоката, в която Николай усеща, че има какво да даде и да се чувства добре в кожата си. Още докато е в Индия си води дневници и си отбелязва впечатления, мисли и случки, които са го докоснали. Именно затова "Крака на костенурка" звучи максимално достоверно и убедително, включително и в диалозите, а авторът оценява, че почти изцяло тя разказва реални събития и съвсем малък е художественият елемент.

Ако четири години от човешкия живот са нужни, за да открием смисъла на живота за нас, значи си заслужава да поемем риска на едно предизвикателство като това на Николай. Него със сигурност го е отвело на правилния път.