Десетки творби на Майстора са в неизвестност

Творбите на Владимир Димитров-Майстора (1882-1960 г.) и до днес са едни от най-търсените и най-скъпо продаваните български картини у нас и в чужбина. Често обаче те стават обект на кражби и фалшифициране.

Експертите смятат, че в периоди на икономическа криза е по-сигурно да си купим картина на Майстора, отколкото да вложим пари в банка или да инвестираме на борсата.

Въпреки това и до ден днешен десетки шедьоври на "най-българския художник", както го определят изкуствоведите, са в неизвестност някъде по света без дори да знаем точните южети на много от тях. Една от причините за това вероятно са недостатъчните усилия на българската държава и институции през годините, коментират познавачи и изследователи на живота и творчеството на Майстора.

Преди 90 години Владимир Димитров сключва договор с тогавашния пълномощен министър на САЩ в Чехословакия Джон Крейн. Срещу 40 000 италиански лири, солидна сума за онова време, видният американски меценат предварително откупува всичко, който Майстора щял да нарисува през следващите четири години (над 200 картини), разказват от Кюстендилската художествена галерия.

Съдбата на повечето от тези картини се губи във времето и между границите на различни държави. Все пак поне някаква част от тях са върнати на България от фамилия Крейн и към момента се намират в НХГ в София и в Кюстендилската галерия, отбелязва БТА.

"Вероятно има картини на Майстора, които все още са собственост на наследниците на Джон Крейн, но няма кой да каже. Може и вече да са продадени", разказва Анелия Николаева от Националната художествена галерия. "Сделката е много лоша, защото създаденото от Майстора не е наше притежание, не е в България", коментира Зоя Крутилин, изкуствовед от БАН и дъщеря на Дора Паприкова, племенница на Владимир Димитров.

"От друга страна точно това сътрудничество е дало възможност на Майстора да твори и да се развива", продължава Зоя Крутилин.

В колекцията на американската фамилия Крейн творбите на Майстора се нареждат до картини на Врубел, Репин, Верешчагин, Рьорих, Муха.

Майстора се среща с щатския меценат със славянска жилка Джон Крейн през 1922 г. по време на участието си в годишната изложба на римските художници в Италия. Колекционерът откупува наведнъж 30-те му рисунки с туш и две години по-късно Владимир Димитров заминава за Ню Йорк.

"През 1928 г. поради световната икономическа криза и финансовите затруднения на фамилия Крейн, договорът се прекратява по инициатива на Крейн, тъй като повече не могат да си позволят меценатство", разказва Анелия Николаева.

През това време, чак до 1930 г., американският ценител на изкуството е личен секретар на първия президент на Чехословакия Томаш Масарик, допълват от Кюстендилската художествена галерия. Майстора е изпращал "американските творби" в Прага, затова и някои от тях се намират в Чехия.

Джон Крейн обаче съвсем не е случаен човек, продължават разказа си от Кюстендилската галерия.
Той е син на Чарлс Крейн, американски дипломат, промишлен магнат, славянофил и близък приятел на чехословашкия президент Томаш Масарик. Чарлс Крейн подпомага политически и финансово "президента-освободител" по време на Първата световна война в политическата му борба за независима Чехословакия.
Заради своята славянска жилка Чарлз Крейн основава славянско училище в Чикаго и спонсорира големия чешкия художник Алфонс Муха, който с негова помощ рисува монументалната Славянска епопея. Част от нея е и шедьовърът "Цар Симеон Български - Зорница на славянската писменост".

Близо 30 картини на Майстора са собственост на световна филмова звезда, 2 са в Белия дом.

През 1980 г. в галерията на СБХ в София е открита изложба с 60 известни картини от Колекцията на Крейн, които остават в България. Тогава е отбелязана и 100-годишнината от рождението на художника, която ЮНЕСКО включва в своя календар.

През 70-те и 80-те години на 20 век, чрез Министерство на външните работи, са връщани на няколко транша акварели и масла от Цариградския цикъл, тушове и акварели от Италия. Общият им брой е близо 100 и те се намират в НХГ и в ХГ "Кюстендил", обяснява Анелия Николаева.

Филмово проучване на документалиста Иван Войновски показва, че когато преди години по нареждане на Людмила Живкова се издирват картините на Майстора по света, други 30 негови творби са открити в колекцията на една от най-големите звезди в киното, италианския продуцент Дино де Лаурентис, работил с имена като Федерико Фелини, Ингмар Бергман, Милош Форман, Дейвид Линч и е носител на рекордните 38 номинации за Оскар.

Освен това по информация от художника Борис Елисеев, който дълги години живее и твори в Ню Йорк, Кюстендилската галерията научава, че две картини на Майстора са изложени в Белия дом във Вашингтон.
Предполага се, че в САЩ, освен в Белия дом, картини на Майстора има в музеи във Вашингтон, Ню Йорк и .
"Не знаем със сигурност къде точно в САЩ можем да видим картини на Майстора", коментират от НХГ.
Над 500 творби от цялото творчество на Майстора са в частни колекции и в чужбина.

Владимир Димитров-Майстора се превръща и в една от емблемите в кандидатурата на София и Югозападния регион за Европейска столица на културата.

Неговото творчество в цялото му разнообразие от техники, сюжети и формати, наброява около 2600 творби. Около 300 са собственост на частни колекции.

Други близо 250 творби са в чужбина - Чехия, Италия, САЩ, Будапеща, Виена, Рим, Цариград. Има негови картини в посолствата в Атина, Скопие, Москва и др.

Кюстендилската художествена галерия притежава най-голямата колекция от 1359 картини. След нея по численост се нарежда колекцията на НХГ, 160 рисунки се съхраняват във Военноисторическият музей.
Още близо 600 произведения на големия български живописец са в галериите и обществените институции у нас.