Дните на огъня и древната традиция

Нестинарството или ходенето върху жар с боси крака се ражда още преди Христа като езически ритуал, изпълняван от древните траки. Това е един от най-древните запазени до съвременността обичай по българските земи. Най-дълго традицията е запазена в Странджа.

Чрез ритуала хората приветстват настъпващото лято и възхваляват името на бога Слънце, когото молят за здраве и плодородие през годината.

Според поверието огънят, който се пали, гони злите духове, нещастието и болестите, като пречиства и опрощава греховете на всички присъстващи.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

Традиционно нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена. Те пренасят болните над жаравата, за да ги излекуват, а младите и децата пренасят за дълголетие. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Православната църква почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

Константин остава в историята с Миланския едикт от 313, с който се въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.

Майка му Елена е известна не само с християнската си вяра, с това, че строи манастири, но и с легендата, че открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за едно от най-важните в историята на християнската църква.

Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал".

Имен ден празнуват Константин, Елена, Костадин, Костадинка.