Мултимедиен проект на Института по математика и информатика при БАН, Регионалния исторически музей и Великотърновската митрополия ще бъде представен от експозицията "Какво ни разказват камбаните", която се открива днес по повод традиционния празник на Велико Търново.
В рамките на проекта учените са изследвали повече от 170 камбани, повечето в църкви, манастири, часовникови кули и музейни обекти от района на Велико Търново. Екипите са събирали данни за историята и физическото състояние на камбаните, измервали са тяхното тегло и големина.
Акустици са записвали звука на всяка камбана. Цялата информация е събрана в специален фонд "Знания за камбаните", обясни доц. Галина Богданова, ръководител на проекта. Получените данни са отразени в специални паспорти на електронен и хартиен носител за над 130 камбани, илюстрирани с фотографско и видео изображение и аудиозапис на оригиналния звук на всяка камбана.
Според изследователите трите най-големи камбани в България са в храм-паметника "Св. Александър Невски" в София (12 т), в храм-паметника в гр. Шипка (11.6 т) и в Преображенския манастир край Велико Търново - 800 кг.
Тази камбана, която е подарена от руския император Александър Втори, има най-красива изработка и най-мелодичния глас сред всички изследвани, и се съхранява в Националния исторически музей, уточни доц. Богданова. По нейните думи най-старата камбана не само в България, но и на Балканите учените са открили в Мелник с датировка от 1211 г.