Елешнишкият манастир "Св. Богородица" празнува с литургия и курбан

Елешнишкият манастир "Св. Богородица" ще отбележи днес, 15 август, храмовия си празник с литургия и курбан. Службата ще бъде извършена сутринта от отец Ганчо, който около обяд ще освети курбана и погачите.

Традиционно на празника десетки жители и гости на Елешница се събират на това свято място, за да почетат покровителката на манастира, разказва кметът на село Елешница Методи Младенов пред БТА.

Успение (заспиване) на Пресвета Богородица е един от 12-те велики християнски празници, чествани и от православни, и от католици. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си.

Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Църквата определя на този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигне на хляба".

Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица. След тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за умрелите. Всички селищата в страната, където има църкви "Успение на Пресвета Богородица" имат храмови празници. На този дене се провеждат родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, пилешка каша, тиганици, варено жито, царевица и тиква. Непременно се яде диня и грозде.

Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, пешкир и пари. В този ден празнуват всички, които носят благословеното име Мария.

Манастирите - религиозно и културно средище

Създадени основно за запазване и укрепване на православната вяра, манастирите не служат само за съхраняване на религията. Зад стените им творят философи и писатели, създава се културата на нашата нация, националната ни идентичност, която ни помага да оцелеем през вековете.

Те са давали подслон и на видни български революционери.

Софийското книжовно и религиозно огнище Елешнишки манастир "Св.Богородица"

Разположен в подножието на старопланинския връх Мургаш и в близост до река Яковищица, Елешнишкият манастир е бил благодатно място за своите обитатели. Най-ранните сведения за него датират от 1499 г.

Намерени са върху мраморна плоча, украсена с орнаменти и надпис, поставена в настилката на храма и намерена по-късно в околностите му. За основен вдъхновител и пряк изпълнител на изграждането му се смята иконописецът и храмостроител Пимен Зографски от София.

Елешнишкият манастир е съществувал през XVI и XVII век като оживен книжовен център. В него са открити ръкописно Четвероевангелие с преписки от 1577 г., 1718 г. и 1730 г., Псалтир от 16-ти век, Осмогласник от 1702 г. и други книжовни паметници, които днес се съхраняват в Националния църковен историко-археологически музей при Светия синод.

В наши дни Елешнишкият манастир е действащ, но без монашеско братство. Комплексът се състои от църква, жилищни и стопански постройки. Църквата, датираща от XVI век, е реставрирана и може да се види интересна живопис в нея. Манастирският храм е бил възстановяван два пъти, като през XVII век е разширен с притвор и галерия. Колоритът на стенописите от XVI век е значително по-тъмен от този на изписването на XVII век.

От тази живопис са запазени и сцени от Акатиста на Св. Богородица и Вселенските събори в притвора, а също и сцената "Страшният съд". В носа са запазени стенописите по източната, западната, южната стена и част от свода. Това са композициите "Успение Богородично", "Рождество Богородично", "Христос с жените мироносици", а също и светците: Св. Йоан Милостиви, Св. Никола, Св. Козма и Св. Дамян, Св. Симеон Стълпник, Св. Зосим, Св. Мария Египетска.

Характерно за композициите са правилните пропорции, пастелната тоналност и леката стилизация. Лицата са одухотворени, което показва връзка с някои паметници от българското средновековно изкуство. От по-късната живопис (1863 - 1864 г.) внушителна е сцената "Страшният съд", намираща се в притвора. В абсидата е изписана композицията "Богородица Ширшая небес" с отците литургисти.

Отвън в нишата на галерията са изписани композициите "Кръщение Господне" със Св. Георги, Св. Димитър и Новозаветната Троица. Иконостасът на църквата също е интересен с иконите си "Св. Богородица", "Иисус Христос" и "Архангел Михаил", датиращи от началото на XIX век.

Мястото е било използвано като скривалище от големия български революционер Васил Левски (Йеродякон Игнатий).

Елешнишкият манастир е разположен в долината на река Яковищица, в подножието на хълма Мургаш от Западна Стара планина, близо до село Елешница и на 25 км. източно от София. До него се стига лесно по асфалтиран път.