Енинският апостол влиза в Europeana

На официална церемония "Concert Noble" в Брюксел тази вечер зам.-министърът на културата Митко Тодоров ще представи старобългарският ръкопис Енинският апостол, който ще влезе в електронната библиотека на ЕС Europeana.

Енинският апостол е част от българските писмени съкровища, датиращо от началото на единадесетото столетие, отбелязват от Министерството на културата. Той е преведен от първоучителите Св. Св. Кирил и Методий, като е преписван и разпространяван от първите им ученици, дошли в България.

Енинският апостол е изписан на кирилица, но на места се срещат и някои глаголически букви и е най-старият запазен препис на Апостола в цялата славянска писменост. Той е част от световното писмено наследство, тъй като е включен в регистъра на програмата на ЮНЕСКО "Паметта на света”.

Всъщност този документ е и най-старият български ръкопис – оригинал, който се съхранява в България. Оригиналът му се съхранява във фонда на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" и е сред по-важните дигитализирани ръкописи, които са достъпни за ползване чрез електронната страница на Библиотеката.

Енинският апостол е класически старобългарски паметник, който илюстрира бързото навлизане на кирилската писменост във всички краища на българските земи. Това е книга, изписана за провинциална църква, не за дворцова библиотека, но притежаваща всички белези на старобългарските ръкописи от 9-10 век.

Името си носи от мястото, където е намерена – древната църква "Св. Петка Търновска” в с. Енина, Казанлъшко, строена по времето на цар Иван Асен II.

Книгата е била поставена в основите ѝ, за да я освети и да я пази от вражески набези. Тъкмо по тази причина, когато е открит Апостолът – през 1960 г., при реставрация на църквата, той е в много лошо състояние. И днес от него са запазени само 39 листа пергамент, доста разядени и потъмнели.

Освен че пази всички особености на старобългарския език, книгата отразява и най-ранния превод на Апостола, т. е. разкази за живота на Христовите апостоли след Възкресението и техните послания, направен от първоучителите св. св. Кирил и Методий и преписван и разпространяван от първите им ученици, дошли в България.

Същевременно в езика му се наблюдават и някои съвременни на преписването особености, което води до извода, че преписът е изготвен в Източна България. Книгата е изписана с кирилица, с тъй нареченото древно "висящо” писмо - буквите не са изписани върху редовете, а сякаш са закачени за тях. На места се срещат и някои глаголически букви.

Някои особености на украсата му от своя страна свидетелстват за ранното възникване на т. нар. "народна тератология” – специфичен художествен стил, който се развива в България през 12 и 13 век.