За магията на кукления театър

Магията на кукления и уличния театър ще обгърне София само след няколко дни. От 16 септември в продължение на цяла седмица столицата е домакин на Международния фестивал за уличен и куклен театър "Панаир на куклите".

На сцените на различни столични театри и по софийските улици и площади ще бъдат изиграни над 30 спектакъла на родни театри и трупи от цял свят, сред които Англия, Германия, Гърция, Испания, Италия, Чехия, Словения и Хърватия.

За акцентите в програмата, мястото на кукления театър в детския свят и живота на куклите след края на представлението разговаряме с Кирякос Аргиропулос, директор на Столичния куклен театър, организатор на събитието.

За поредна година София ще бъде домакин на престижния фестивал за уличен и куклен театър. Какво значение има той за Столичния куклен театър и за столицата въобще?

- Това е седмо издание на фестивала. Той стартира през 2002 г. като фестивал на българското куклено изкуство и постепенно в годините видяхме, че има голям интерес към него. Първо информацията проби през най-близките граници на  България – с Турция, Гърция, Сърбия, Румъния и заваляха предложения за участие във фестивала и за присъствие като гости. Ние си позволихме в следващите издания да поканим трупи от съседните страни и фестивалът придоби изведнъж други измерения.

Така че решихме окончателно 2004 г. да го оповестим като международен фестивал за театрално куклено изкуство. Впоследствие съпътстващите събития около фестивала, като уличен театър, се оказа, че също привличат голям интерес и на трупи, но най-вече на софиянци, които с изненада усмихнати се спираха да гледат шоутата, които правехме по улицата. И така, фестивалът като снежна топка се затъркаля, затъркаля, стана голяма и ето, че сме вече в седмото издание, което официално е обявено като фестивал за уличен и куклен театър.

Наши гости са вече не само съседни страни, но и държави като Япония, Корея, САЩ. Преди всичко обаче фестивалът обогати София с едно ново културно събитие каквото е уличният театър. София стана много по-шарена, тя вече не е тази София отпреди десет години и можем да кажем, че е една красива, развиваща се европейска столица.

Като говорим за уличен театър – можете ли да загатнете малко какво ще видим по софийските улици в тазгодишното издание на фестивала?

- Уличният театър е най-популярното изкуство – самият театър се е зародил по площади и обществени места в миналото. Той е достъпен за малки и за големи. Ние се стараем да показваме и улични театрални групи, както и да представим всички жанрове – тръгвайки от театъра, клоунадата, пантомимата, акробатика, защо не и опера на улицата.

Акцентът тази година е върху клоунадата и акробатиката – циркът на улицата, а една английска трупа ще играе в стил нямо кино. Въобще с уличните спектакли градът става друг. Когато се спираш и гледаш, че става някакво шоу, или клоун разиграва нещо, или виждаш акробат, покачен на пилон – спираш за момент, заглеждаш се, става ти весело, усмихваш се – ставаш друг човек.

Къде столичани могат да се натъкнат на изненади другата седмица?

- Тези три дни, които обгръщат празника на София – 16, 17 и 18 септември, уличните спектакли ще бъдат в Южния парк, на пилоните на НДК, в парк "Заимов”, пред Софийския университет, пред църквата "Света Неделя”, градинката "Кристал”, на много места.

На фестивала гостуват и куклени спектакли от чужбина. Непознатият език пречка ли е за децата?

- Трябва да ви кажа, че бях много изненадан преди години, когато ни гостува една турска група и влязоха малки деца да гледат представлението, а то имаше много текст – говореха на турски, но децата попиваха буквално всичко и имах чувството, че това са турскоговорящи деца. Накрая се оказа, че това са едни българчета, които с такова въодушевление гледаха, че аз бях просто излъган, че те разбират езика. Но те разбират езика на изкуството и това е най-важното. Думата те вероятно я възприемат като звук, като някакво допълнение, което те по собствен начин си обясняват.

Забелязвате ли промяна в децата, които идват на куклен театър?

- Наблюдавам през последните години, че децата, които идват без своите родители, при организирани представления - това са съвсем други деца, друго поколение – това не са децата отпреди 4-5-6 години. Явно и училището е мръднало, и родителите отделят повече внимание на децата си, на възпитанието им, на начина на общуване.

По-културни са, по-интелигентни са, не са толкова шумни колкото преди. Преди години те бяха неудържима тълпа, едни малки зверчета, които нахлуваха, не признаваха нищо, не знаеха как да се държат, арогантни бяха даже. Сега са други.

А променят ли се нещата, които им харесват? Променят ли се героите и приказките, които искат да слушат?

- Много чест ме питат какво става с масовата култура – това, което навлиза, ако щете, от книжарниците, играчките, свръхтехнологиите и електронните неща – дали оказват влияние върху децата. Сигурно оказват някакво влияние, но аз много се радвам, когато ние играем представления от приказната класика – децата са абсолютни зрители, възприемат всичко, което виждат на сцената – впечатлява ги дори и поетичността на представлението.

Не са им доскучали Хитър Петър, Червената шапчица, змейовете и ламите?

- Не, не. В тази възраст това са все нови срещи. Те няма къде да ги видят, няма къде да чуят за тях, освен ако баба им или майка им не им е прочела някоя стара приказка. Идвайки в театъра обаче те се срещат с тази класика и тя ги поглъща, поема тяхното съзнание.

Кой води предимно децата на театър – майките, бащите, учителите?

- Учителите – не, те са рядкост. Мога да ви говоря поименно за учители, които сами звънят в театъра и питат кога биха могли да гледат еди кое си представление. Една-две детски учителки водят децата на театър. А иначе - родителите. Аз много се радвам, че имаме публика – идват родители – заедно с детето си, или двете си деца, или идват баба, дядо, вуйчо, леля.

Публиката ни е много шарена. Има случаи, когато за едно представление идва едно детенце и с него идват пет човека възрастни. А има и такива случаи – на родители, които никога не са влизали в театър, но водят своето дете на театър и признават, че са направили голям пропуск. А има и представления, на които родителите се забавляват повече от децата и после идват пак да го гледат с приятели.

Говорихме за промяната на децата. А куклите променят ли се с годините?

- Куклите са правото и виждането на художника-сценограф, който пресъздава по свой начин визията на спектакъла. Така че куклите са различни – те могат да бъдат само много обобщени, символични, могат да бъдат и по-съвременни, но това е виждането на сценичния живот на екипа, който го прави – на режисьора, автора на текста и най-вече на художника-сценограф.

Къде се правят куклите за вашите спектакли и много голяма инвестиция ли са спрямо останалите разходи по една постановка?

- Куклите се правят в нашето ателие. Аз се радвам, че ние успяхме в годините да запазим и да привлечем да работят млади хора в ателието – смело мога да кажа, че това е най-голямото ателие в България и без него не бихме могли да работим. И, да, скъпа инвестиция са.

А могат ли да се "рециклират” – кукли от един спектакъл, който вече не се играе, да се пренаправят за друг?

- Не, всяко представление си има, така да се каже, своите авторски права. Тоест, не можеш да вземеш една кукла и да я сложиш в друго представление. Това са герои, създадени за конкретно представление и това режисьорско и сценографско решение е за този спектакъл. Следващият се прави по друг начин – от други хора, които виждат произведението по съвсем различен начин. Правят се проекти на куклите, в ателието ги изработват, влизат актьорите тогава и започват да се забавляват в процеса на реализация на спектакъла.

Ателието кога е с отворени врати? Кога децата могат да видят на живо изработването на кукли?

- Обикновено по Коледните празници и за 1 юни, Дян на детето, правим уъркшопи в театъра. Тогава всички наши художници от ателиетата, заедно с актьорите, правят кукли и декори става страхотно забавление за децата. Те се запознават и с актьори, гледат кукли от различни представления, ходят по гримьорните, надничат зад кулисите, виждат механиката на театъра, хващат ножицата и четката и правят кукли.

В театъра ли се пазят всички кукли, участвали в представления?

- Да, но за съжаление, нямаме място да ги изложим на показ, както има практики в големи театри по света, които имат свои музеи на куклите. Ние ги държим в специални складове. Има запазени дори някои кукли от първите представления от 1946 г., както и кукли-уникати.

От една американска кино продукция се впечатлиха и попитаха дали могат да си ги купят – остойностихме ги – една от тези кукли струва средно около 3 хиляди евро – но ние не ги продаваме и няма да ги продадем за нищо на света, защото това е история, тези кукли показват развитието на пластичното изкуство в България.

За 60-годишнината на театъра показахме част от куклите, да се надяваме, че за 70-годишнината ще можем да направим пак една голяма изложба, а защо не – и да отпразнуваме юбилея в нова сграда.

Има ли реални планове за преместване на Столичния куклен театър в нова сграда?

- Столичният кмет Йорданка Фандъкова в своята предизборна платформа заложи и концепцията да бъде построен нов куклен театър в София, защото театърът на ул. "Гурко 14” не отговарят по никакъв начин на изискванията за един театър, включително и за деца със специални нужди.

Така че нека построим на столичните деца един театър, който ще може да функционира абсолютно нормално, да има всички необходими помещения, фоайета, музей, школи и това ще бъде наистина едно бижу. Мисля че в едномилионна София трябва да има такъв театър и децата го заслужават.