Иван Бърнев става легендарният Херкулес

Митичният герой Херкулес оживява на сцената на Народен театър "Иван Вазов" в една от най-интересните премиери за сезона.

"Херкулес и Авгиевите обори" от Фридрих Дюренмат, превод - София Тоцева, сценична вариант - Ивайло Христов, можете да гледате на премиерните дати 7,8 и 13 декември.

Иван Бърнев влиза в кожата на най-силния мъж на античността. Той ще изиграе главната роля в "Херкулес и Авгиевите обори" от Фридрих Дюренмат. Това е една от любимите пиеси на швейцарския драматург, която обаче се поставя много рядко. Сега Ивайло Христов се заема с текста, за да го превърне в кабаре. Той е заложил на още две аса - Мая Новоселска и Малин Кръстев.

Съпругата на Теди Москов ще бъде Полибий и ще представя случващото се като конферансие в неподражаемия й стил на зрелищна клоунада. Малинко е Авгий, който вика героя на древна Елада да му разчисти мръсотиите и така го вдъхновява за седмия му епохален подвиг.

Стефания Колева пък е любимата хетера на Херкулес, който ще отклони две реки от пътя им в името на великото дело. Сценографът Никола Тороманов обаче обещава, че няма да дублира водните си хватки от "Хамлет". Художник на костюмите е Марина Янева, композитор е Кирил Дончев, другият вечен авер на Теди Москов. На голямата сцена ще има оркестър на живо, а текстовете на песните са от Тома Марков.

Като парламентаристи под прожекторите ще излязат Павлин Петрунов, Васил Драганов, Кирил Кавадарков... Доста девойки ще се появяват в постановката - студентки на Ивайло Христов от академията.

В пиесата участват: Мая Новоселска, Иван Бърнев, Стефания Колева, Марин Янев, Малин Кръстев. Ева Данаилова, Николай Йовин, Павлин Петрунов, Васил Драганов, Кирил Кавадарков, Тео Елмазов, Пламен Пеев, Валентин Балабанов, Стоян Пепеланов, Любен Петкашев, Стефан Къшев, Сава Драгунчев, Драгомир Драганов, Ивайло Венциславов, Евелин Костова, Екатерина Георгиева, Рада Кайрякова, Борислава Стратиева, Цвета Дойчева, Даниела Стамова, Светла Рангелова, Милена Ерменкова, Светослава Иванова, Божана Мановска.

Фридрих Дюренмат е швейцарски белетрист, есеист, драматург, поет и художник. Роден е през 1921 г. Конолфинген, кантон Берн в семейството на протестантски пастор. Следва теология, философия, естествени науки и литература в Цюрих. Работи като график и театрален критик.

Дюренмат си създава световно име преди всичко като драматург. Написва първата си пиеса "Писано е" на 26 години, но успех му донася комедията "Бракът на господин Мисисипи" (1952), "Херкулес и Авгиевите обори” (1954), "Посещението на старата дама" (1956), "Франк V" (1959), и особено "Физиците" (1962).

Дюренмат започва литературния си път като прозаик. Пише разкази силно повлияни от Франц Кафка. През 1950 г. излиза първият му роман "Съдията и неговият палач". Следват романът "Подозрението" (1951), прозаичната комедия "Един грък търси гъркиня" (1955), новелата "Авария" (1956) и романът "Обещанието" (1958), зловещата антиутопия - "Зимната война в Тибет" (1981). Фридрих Дюренмат се утвърждава като майстор на психологическата проза, като сатирик с остър усет за гротескното и абсурдното.

За творчеството си писателят получава много отличия, сред които Голямата швейцарска награда "Шилер" (1960), "Австрийската държавна награда за европейска литература" (1983), наградата "Жан Паул" на провинция Бавария (1985), наградата "Фридрих Шилер" на провинция Баден-Вюртемберг (1986) и престижната награда "Георг Бюхнер" (1986).

Фридрих Дюренмат умира през 1990 г. в Нойенбург, Швейцария.

Дюренмат за пиесата

Това е една от моите най-поетични пиеси

Пиесата, която най-много обичам, и която бе посрещната с най-малко разбиране е "Херкулес и Авгиевите обори”. Херкулес е един от любимите ми персонажи, този остарял и уморен герой, който не може да избегне съдбата си….Херкулес трябва да научи, че демокрацията не се нуждае от герои.

..."Херкулес” е трагедията на една държава, която стои пред необходимостта да се "изчисти”, но не го прави. А това, че всичко се извършва демократично, преминава през неимоверни подкомисии и комисии, е нещо което прави работата още по-болезнена. Съвсем не бих определил пиесата като сатира, смятам, че това е една от моите най-поетични трагикомедии, ако мога да си послужа с тази доста изтъркана дума.