Изложба с коли, мацки и пейзажи

Фотографът Михаил Новаков днес, 7 март, от 18 ч., открива самостоятелна изложба на тема "Коли, мацки и пейзажи".

Изложбата ще остане подредена в галерия "Васка Емануилова" до 1 април като част от платформата за съвременно изкуство и млади автори.

Михаил Новаков е роден през 1984 г., завършва "Фотография" в Нов български университет. От години е фоторедактор на Списание Едно. Няколко поредни години е фотограф на събития като Sofia Design Week, Sofia Architecture Week или Dance Week, на Mellow Music Festival и др., съобщават от галерията.

Куратори на изложбата са Борис Мисирков и Георги Богданов, съоснователи на Агитпроп и Българското фотографско сдружение. Според тях творбите на Новаков са репрезантативни за активните млади фотографи в България днес.

"Мишо Новаков е като марсианец – кацнал е на Земята и по стечение на обстоятелствата се е озовал в България, сред скейтъри, диджеи, хипстъри и обикновени безделници. Уредите му за наблюдение – повечето от тях полу-любителски фотоапарати, които се чупят често, но се сменят бързо – регистрират всичко наред, без значение дали е красиво или грозно, важно или незначително, фокусирано или размазано", коментират кураторите.

"На пръв поглед хаосът е пълен, но полека-лека отделните кадри оформят една много любопитна – и красива – документална картина. Разказ за една група, която тотално не се интересува от местната политика, но е много наясно с текущите трендове по света и би изглеждала горе-долу по същия начин в който и да е европейски, азиатски или американски метрополис.

Глобалният лайфстайл – или поне тяхната представа за него – и локалният декор от панелки, недовършени хотели и бентлита оформят странен микс, който всъщност е пред очите ни всеки ден, но е станал толкова привичен, че вече не го забелязваме.

Абсурдните гледки от кочината наоколо не са естетически проблем нито за Мишо, нито за героите на фотографиите му – те са просто част от средата, но не им пречат да се забавляват чудесно. Един весел безкраен театър, който на моменти носи усещане за края на света, а може би просто е начин да се радваш на себе си и на живота", заключават Богданов и Мисирков.