В икономически по-неразвитите страни начинът за развитие на културата е търсенето на средства от множеството програми за финансиране в рамките на Европейския съюз.
Това обясни проф. д-р Андреас Визанд, изпълнителен директор на Европейския институт за сравнителни културни изследвания (ERICarts) в рамките на семинара "Културните и творчески индустрии - практики и идеи от Германия и Европа”, организиран от Гьоте-институт България и Обсерватория по икономика на културата.
Според Визанд много малко творчески организации от малките страни се насочват към участие в подобни европейски програми, като ненужно ги подценяват. Шансовете за напредък в сегашния икономически и политически контекст се крие именно в използването на тези възможности. Ето защо гостът призова българите да не се страхуват да кандидатстват за получаването на подобни средства. Той подчерта, че такива инициативи могат да намерят място и в националната ни стратегия за култура.
Андреас Визанд не скри огорчението си, че дори в Стратегията за използване на средствата от структурните фондове в Европейския съюз културата все още се намира в периферията. По думите му за политиците културата все още е лукс, който не стои в центъра на вниманието, а бива изтласкан в покрайнините. Крайно време е обаче политиците да започнат да забелязват културата, защото тя може да помогне за икономическото развитие както на отделните държави, така и на целия Европейски съюз.
Необходимост от стратегия
Сред основните проблеми на Европа е фактът, че парите от структурни фондове се използват само за единични проекти. Използването на средствата според Визанд е правилно, въпросът е в тези изолирани случаи да се видят общите елементи и да се създаде единна европейска стратегия за развитие. Ползите от това ще бъдат много - създаване на публична инфраструктура, създаване на работни места, събуждане на творческия потенциал в различните страни и дори мотивация за участие в политиката.
Идеята за икономически растеж в областта на културата според госта все още е "фантазия”, но за развитието на този сектор има правна, политическа и икономическа основа. Пример за това е клаузата за култура от Лисабонския договор и по-конкретно чл. 4 и чл. 167. Важното е Европейският съюз да не се намесва в националните културни проекти, защото принципът на централизирано управление не работи ефективно във всички случаи.
Андреас Визанд поясни, че председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу има старомодна представа за културата. Той разделя ситуацията на две - "лошият пазар”, който стои долу, и "културата” в ролята й на висшите ценности, напълно отделени от пазарните структури. Според Визанд двете неща днес вървят ръка за ръка, ето защо в Европа трябва да стане ясно, че културата пронизва целия ни живот.