Изключително интересна изложба се открива днес, 23 януари, от 18.00 ч. в галерия "Мисията”, ул. "Алфред Нобел” №2. Златка Бобева представя "Восъчна феерия – Батик”, която разкрива красотата и изяществото на техниката "батик" за рисуване върху тъкани с използването на восък и багрила.
Творбите на българския автор разкриват един различен аспект на индонезийската култура. Богатството от сюжети и теми, които тя заимства, както от индонезийската така и от българската култура, са своеобразен принос в популяризирането на батик техниката, съобщиха от Държавния културен институт към министъра на външните работи.
Батик произлиза от яванската дума "amba”, която означава "пиша” и думата "nitik”. Самата дума обяснява техниката на правене на батик - използване на печат и оцветяване на тъканите. Използват се шаблони и восък, които влияят на степента на оцветяване, а технологията на полагане на специфичния восък ограничава оцветяването и изгражда самото изображение.
Батик е исторически обособен като най-експресивния подобен метод. Все по-разширяващия се обхват от техники, с които творците боравят, дава възможността да се изследва един уникален процес по гъвкав и вълнуващ начин. Батик е умение, което има висока художествена стойност и отдавна е станал характерна част от културата на Индонезия и по-конкретно о-в Ява.
Разнообразието на цветове и отражения в батик е резултат на различни чужди влияния. В началото батик е бил ограничен в своеобразен канон, като някои модели или щампи са се използвали от определени социални прослойки. По крайбрежието батик възприема различни външни влияния донесени от чуждите търговци и завоеватели. Ярките цветове, като червеното например е въведено и разпространено от китайците, които популяризират стила "Феникс”. Европейските колониални държави също допринасят за развитието на батик, в резултат на което се появяват непознати преди елементи, като лалета, сгради и впрегатни коне, а също и предпочитани от тях като синьо и червено.
Присъствието на българския батик е един от примерите на модерното развитие на този стил и по-конкретно на приложната техника в него и където се случва срещата между изтока и запада.
Изложбата се организира от Държавния културен институт към министъра на външните работи, Посолството на Република Индонезия и Сдружение "Приятели на Индонезия – НУСАНТАРА”.