Искаме да откъснем хората от мониторите и да ги отведем в галериите

Като съдите по изложбите, включени в Месеца на фотографията, според Вас какво е състоянието на българската фотография?

Бих цитирала колегата Цецо Томчев, който вчера направи едно много интересно включване като каза, че ние българските фотографи сме много талантливи. По мое мнение има много български фотографи, които представят изключително интересни изложби както у нас, така и в чужбина. Смятам, че добра фотография може да се прави навсякъде, т.е. тя не е като индустрия, която би могла да се прави само където има определен ресурс или определена база.

В каква посока се развиват съвременните български фотографи?

Всеки от фотографите се развива в посока, която за него е интересна. Фотографията има много жанрове, има много нива и е много трудно да се обобщи кой в каква посока се развива. Някои автори избират да се развиват в посока на класическите процеси, на благородните процеси, други автори избират да се развиват в посока на концептуални проекти. Всеки проект, направен добре и на ниво, е много интересен.

С каква цел е създадена Българска Фотографска Академия „Янка Кюркчиева” и каква е дейността й в момента?

Българска Фотографска Академия е създадена през 1999 г. с цел да се обединят усилията на хората, обичащи фотографията, да работят за популяризирането и да се гради приемственост между поколенията български фотографи, да се създава и съхранява архив от най-ценните български фотографии. Да се подкрепят младите автори и да се пази творчеството на тези автори, които вече не са между нас. Към настоящия момент енергията ни е съсредоточена основно в организацията и нормалното протичане на всички събития от Месеца на фотографията. Също така организираме няколко конкурса, които са международни. Популяризираме и тях както в България, така и в чужбина.

Помага ли висшето образование в България за това да се отгледат качествени професионални фотографи?

Образованието трябва да дава една сериозна основа по отношение на техниката, философията и историята на фотографското изкуство.

Важно е учениците и студентите да знаят какво се е случвало преди, да им се обърне внимание на образци както по отношение на творбите, така и по отношение на авторите. Трябва да знаят кои автори какво са правили, за да не откриват това, което отдавна е било открито. В същото време трябва да дава възможност на младите хора да изразяват себе си по един оригинален и свободен начин. Образованието не трябва да реже крила, а да дава крила.

Какви качества са нужни на един добър фотограф?

Може би любопитството е най-важната черта на един фотограф. Той трябва да обръща внимание на всичко, което го заобикаля. Важно е да може да преживява това, което се случва и да открива ценните неща дори и в дребните детайли. Другото, което е нужно, наистина да му се работи, защото фотографията е доста тежко занимание. Ако искаш да направиш наистина сериозен проект, трябва да положиш много усилия, както за предварително проучване, така и да го изработиш.

Можем ли фотографът да бъде наречем художник?

Преди години в България имаше такова звание фотограф-художник и много от авторите, които са печелили това звание, продължават да го използват и днес. Фотографията е едно много интересно занимание. Някои фотографи се стремят да се доближат до художниците, докато при други е точно обратното. Примери за това има в различните жанрове на фотографията. Този въпрос търси своя отговор вече второ столетие. Както някога пикторалистите са се опитвали да се доближат до изобразителното изкуство, за да се нарекат художници, така групата F64 са се стремили да избягат от тази художественост и да се нарекат документалисти. Фотографията е много богата като жанрове и фотографите могат да се наричат както намерят за добре.

Как свободният пренос на информация и изображения в социалните мрежи като Facebook влияе на професионалната фотография?

Когато започнахме да организираме този Месец на фотографията, ние поехме точно от тази позиция, че всички сме фотографи. Всеки от нас фотографира. В момента има такова изобилие от информация, че хората нямат време да четат текстовете и информацията трябва да им бъде поднесена по възможно най-смилаемия начин, чрез изображения. Дори във вестниците вече рядко се чете целият текст. Фотографията е натоварена със задачата да привлече вниманието и след това текстът. Така фотографията се е развила изключително много в тази нейна част да регистрира, да документира събитията.

Що се отнася до Facebook и до това широко разпространяване на фотография в тези виртуални пространства, не бих казала, че това особено много помага за развитието на фотографията като изкуство. Виртуалното пространство е място, където интересната фотография може да достигне до повече хора. Но не това виртуално пространство е причината да бъде създадена. Това, че повечето хора срещат фотографията във виртуалното пространство, не помага да я оценят адекватно. Срещата с фотографията в една галерия дава друг поглед. Нашата идея бе да откъснем хората от мониторите и да ги доведем в галериите, където могат да видят истински образци.

Как фотографите се справят с кражбите на снимки в интернет?

В България не се справят. Аз лично имам доста сериозни наблюдения по този въпрос. В България много рядко дела за авторски права върху фотография могат да стигнат до съд, те много трудно се допускат. Когато на даден автор му откраднат снимка, той просто се обажда в медията или издателството, което я е взело да я ползва. Стига се до някакъв разговор, при който авторът може да получи сума между 20 и 50 лв. и трябва да е доволен за това. Въпросът е толкова ли струва трудът на един автор, защото в това огромно виртуално пространство някой да избере точно тази фотография означава, че този автор е вложил в нея идея, която е много разбираема, много директна и някой се е впечатлил от това. Фотографският труд е много скъп, много тежък и той трябва да се цени високо. Общественото мнение в България смята, че всеки може да прави фотография и всеки може да вземе снимка и да я ползва. Обществото трябва да се промени като цяло и да започне да цени творческия труд.

Планирате ли други събития в скоро време освен Месеца на фотографията?

След Месеца на фотографията ще започнем да работим по следващия Месец на фотографията, тъй като това е мероприятие, което е много тежко за организация. Идеята ни е за следващото събитие е да бъдем малко по-събрани, да започнем по-рано организацията, за да не се налага в последния момент да се правят резки смени.

Другото, което предстои, са изложбите от конкурсите, които Фотографска академия организира. Те са международни. Вече има много автори, изпратили своите фотографии. Следващият конкурс*, от който ще бъде открита изложба на 17 септември е с тема „Музика в обектива”. Все още авторите могат да изпращат своите фотографии. Предполагам, че междувременно ще възникнат още много идеи за събития съвместно с наши партньори.  

*(бел.ред. Регламентите за участие в конкурса могат да видят на www.photoacademy.org)