Йосиф Сърчаджиев: Животът е тотална скука, ако нямаш радост от работата

Дори след след събитието, което нарича "ударчето", Йосиф Сърчаджиев остава човек с богата душевност, изключително желание за работа и невероятен стремеж към живота. Сега големият български актьор живее скромно на село. Преди три години Йосиф Сърчаджиев избра село Кирчево пред София и макар да е пленен от красотата на природата, мира и спокойствието, той не спира да работи.

Освен, че често прескача до София, където има ангажименти, заедно с ловешките актьори подготвя пиесата "Опечалената фамилия", на която е режисьор. Премиерата е на 21 февруари. "Въртеше ми се в душата желание за работа, иначе другото е скука. Тотална скука е животът ни, ако нямаш радост от работата", казва Сърчаджиев пред БТА. И допълва, че решението за тази пиеса не е случайно. Подбудено е от влиянието на обществото в момента, от безумната лакомия.

Сърчаджиев следи с внимание събитията в страната по същия начин, както го е правил и преди 20 години. Той вярва, че светлина в тунела има, но не бива да си затваряме очите. "Страх ме е, че някои от младите хора, които имат енергия, ще бъдат изритани от движението към доброто, защото много тъпоглави същества слагат прът в колелото им. Това го има в целия свят. Има незнаещи, нечетящи, невиждащи хора, със затворени очи и уши и те са действащи зли сили. Въпреки това има добро, което ще премине през злото", допълва Сърчаджиев. Той продължава да се опира на театъра в търсенето на това добро.

"Една част от обществото се игнорира от театъра. Техниката в света разрушава илюзията в театъра. Аз искам да поддържам тази илюзия, която е приказка. Децата се превръщат в роботчета. Аз се опитвам да се преборя с това чрез работата си. Дори с идването си в този град, от който хората бягат и няма много публика за театър. Дори на 10 човека да кажа "Не бойте се, има възможност да се движим към добро" ите да получат моята енергия", заявява той.

Според Сърчаджиев голямото кино в България все още не е дошло. "Има много неща, които уж са кино, свързани с влиянието на света, но няма душа. В театъра не е така. Добрите актьори и режисьори правят добър театър. Проблемът тук обаче е, че няма достатъчно средства за поддържане на театъра. Това е свързано с енергията на обществото", допълва артистът.

Разбирането му за щастие е както удивително извисено, така и чисто човешко. За него щастието се свързва с раждането на внучетата му, с успешна постановка, с прекрасното време, с аромата и красотата на природата или с добрите пожелания на хората към него. "Щастлив съм, защото в мен има нещо детско, инфантилно. Може би професията ми е такава. Това е свързано и с архетипа в мен", споделя артистът.