Кадифеният баритон Кирил Манолов: Българските гласове са били диктатори на сцената

Честно казано не бихме се изненадаме, ако не сте чувало името Кирил Манолов. Не защото той няма с какво да се гордее в професията си, а просто защото рядко говорим за тези, които са извън комерсиалното. Все пак истинското изкуство е за отбрани среди, вероятно биха вметнали някои хора.

iNews.bg обаче реши да ви срещне с този невероятно интересен представител на българската опера, който няма начин да не ви стане симпатичен. Макар внушителният му вид да е доста респектиращ, гарантирано няма да се почувствате некомфорно в неговата компания. Напротив, точно обратното, ще ви се иска да ви разказва още и още за работата си, за сцените, на които с гордост е представял родината ни, за срещите с различните хора…

Няма спор, че баритонът Кирил Манолов е успешен артист с кадифен глас, който ще ви накара да харесате оперното изкуство. А биографията му съвсем ще прикове вниманието ви. Лауреат е на награди от различни певчески конкурси в България, Виена, Варшава, Барселона и Бреша. Репертоарът му включва ролите на Набуко ("Набуко"), Симоне Боканегра ("Симоне Боканегра"), Амонасро ("Аида"), Марчело ("Бохеми"), Енрико ("Лучия ди Ламермур"), Жермон ("Травиата"), Ренато ("Бал с маски"), Фигаро ("Севилският бръснар"), Дандини ("Пепеляшка"), Фалстаф ("Фалстаф"), Ескамилио ("Кармен"), Карло Жерар ("Андреа Шение") и т.н.

Онова, с което Манолов, ще направи символично завръщане към родната публика, след като обиколи куп сцени по целия свят, е "Опера Буфа”. Тя включва арии и ансамбли от комични опери на Верди, Пучини, Росини и Доницети. Премиерата е този четвъртък, 10 ноември, в зала "България” от 19:00. Компания на сцената ще му правят Валентина Куцарова, Мьонгджу Лий и Михаил Михайлов, под диригентството на Адриен Перюшон.

Подробностите оставяме да научите от самия него!

Това, което ни срещна с вас е "Опера Буфа”. Какво трябва да знае за нея зрителят, който по принцип по-рядко ходи на опера?

Всъщност това е концерт, който е направен точно за такива хора. В него ще има само популярни неща от комедийната опера. Нещата, които сме избрали, са весели. Например ще има арията на Фигаро, която всички знаят и всякакви други такива хубави неща. Сигурен съм, че на публиката ще ѝ е интересно, защото става въпрос за леки и малко по-далече от класическата опера неща.

Колко време отне подготовката?

Аз от година и половина-две имам някакви контакти със Софийската филхармония. Истината е, че човек, който работи в чужбина, почти никой в България не се интересува от него и не знае какво се случва, което е много тъжно.

България не се представя пред света само от циганите, крадците и мафиотите. Това е жалкото в цялата работа. Чувствал съм се не малко пъти горд, че съм българин, защото в нашата професия – на оперните певци и на музикантите, има защо да сме горди. Били сме и сме хора, които много добре си вършат работата. Българските оперни певци са били преди или наравно с италианската. Ние даже сме били първата оперна сила на света дълги години.

Казвате, че българските оперни певци се отличават със специфичен тембър…

Всеки ще го потвърди – в България се раждат изключително красиви тембри, както в Грузия. Българските гласове години наред са били диктатори на сцената. Сега не е точно така, макар че пак имаме фантастични певци.

А защо сме чували толкова малко за тях?

Когато започвах да пея, работех много в Хърватска и винаги го давам това за пример. Хърватска е една малка държава, но е обърната към хората на изкуството по начин, по който не съм предполагал, че е възможно. Може да го обясним донякъде с това, че са млада нация. Но аз съм свидетел как държавата, Министерството на културата, телевизията, радиото… всички стоят зад тях и постоянно ги рекламират, разказват за това къде ходят, какво правят. Затова оперните певци в Хърватска са изключително популярни, като рок звезди са.

Имам приятел, който ми е много близък, и знам като отидем на кръчма или пътуваме по магистралата и спрем какво става. Не можете да си представите! Тук също имаме такива хора, за които знаят само опероманите, но широката публика не е чувала за тях. Човек усеща, когато хората са добре настроени към него.

Имали борби във вашите среди?

Няма начин да няма конкуренция.

Но сигурно са по-интелигентни?

За да бъдеш добър певец, както казва моята пианистка, е много важно да бъдеш интелигентен човек. Може и да не си интелигентен и да си добър в работата си, но няма да станеш точно това, което очакваш. Нещо ще ти липсва. Разбира се, има конкуренция. Всеки смята, че може да го направи по-добре от другия, това е ясно. Няма да има движение напред, ако го няма това нещо. Но не съм забелязал да се изяждаме. Много е хубаво да контактуваш с хора, които са успели.

На какво ви учи това?

Учи те да бъдеш щастлив от това, което си постигнал, и да видиш, че не всичко на този свят е пари и слава. Важното е да бъдеш човек и да носиш определени добродетели. Много зависи от самия теб как ще се повлияеш от славата и парите. Банално е, но ще го кажа – най-големите звезди, до които съм се докосвал, са най-нормалните хора.

България има нужда не от тази политическа клоака, която ни залива, защото са се набутали в тази сфера, само за да спечелят пари. България има нужда от хора, които са успели в своите професии и не да я управляват, а дават акъл как да стане работата.

Е такива хора няма начин да ги накараме да се върнат…

Ето начинът. Човек, който иска да се занимава с управление като Светлана Терзиева (директор на Софийската филхармония), се търси Краси Стоянова, която е най-голямата българска певица в момента. Обажда се и казва: Аз станах директор на филхармонията и искам да направя неща, които са интересни на публиката. После се обажда на друг и хората започват да ѝ помагат да направи тези неща. Но когато започнат да се занимават хора, които нямат хал хабер как се случват нещата, това е пагубно.

Вие не идвате от музикално семейство. Тогава как така станаха нещата?

Стана с голямата поддръжка на семейството ми – на майка ми и баща ми, и впоследствие на моята съпруга.

Много хора приемат музиката за несериозно занимание и насърчават децата си и към сериозна професия.

Да, едно време е било така. И аз виждайки биографиите на моите колеги, много голяма част от тях са завършили и нещо друго. Това е страхотно! Аз самият не знам дали не сбърках, че не завърших и още нещо. Изкуството е призвание. Звучи клиширано, но е факт. Това е нещо, което или ти се прави, или не ти се прави.

Иска ли ви се някой да продължи вашия опит?

Имам племенница на година и половина, за която всички са решили, че е много гласовита. Да ви кажа честно, нашата професия е много тежка. Това, което се вижда отстрани, е само лустрото, но в действителност е кошмар.

Искало ли ви се е да се откажете?

Иска ми се по 20 пъти на месец. Това, което ме мотивира обаче, е че имам поети ангажименти и хора, които ме чакат, а и трябва да изкарам някой лев. Нека си кажем истината – ние не живеем от фотосинтеза и нашата работа е невероятно скъпа. Ако си мислите, че сме милионери, сте в дълбока заблуда. Нямате представа за какви разходи става дума. Нашите хонорари на 75% отиват за всякакви други неща, но не и да остават за нас.

Какви са проблемите, с които се сблъсквате?

Те са безкрайно много. Не говоря за заплащането, то идва с бекграунда. Години наред ти работиш за своето име и рано или късно то ти се отплаща. Но пак казвам, заблудата, че сме милионери, е масова и е невярна. До преди 40 години, когато са изкарвали много пари и са имали страшно много работа, е възможно да е имало и такива. Сега гарантирано не е така.

Какви са трудностите?! Ами, ето – взимате си чантичката и тръгвате: самолети, квартири, срещи с непознати хора, нови театри, в които като отидеш всеки път трябва да се представяш добре, защото иначе следващ път няма да те викнат не само там, но и във всички партньорски театри.

Как се справяте с това напрежение постоянно да сте като на изпит?

Затова по времето на Хитлер разплатката на военен летец, оперен певец и миньор е била една и съща. Какво ви говори това?! За много приятен и спокоен живот. Другото, репродуктивните проблеми, свързани със стреса, са същите както при пилотите. Пилотът носи отговорност за целия самолет и нашето излизане на сцената е същото. В един момент претръпваш и спира да ти прави впечатление.

Кога ви е пречела емоцията?

Винаги. Непрекъснато ни се случват непредвидени ситуации, тук нямаме плейбек.

Стоял ли е пред вас въпросът дали да се занимавате с друго изкуство?

Не, никога, нито за друг стил музика. Аз обичам хардрок, но си го слушам в колата. Не слушам опера. В момента, в който изляза от театъра, не искам да чувам нищо, искам пълна тишина.

Какво бихте искали да пожелаете на българската публика?

Пожелавам ѝ да види и да почувства, че има хора, които се опитват да представят България не само от лошата страна. Лошото е, че никой от управляващите не се интересува от нас. Но искам да ѝ пожелая да ни подкрепя, защото имаме нужда от това понеже правим всичко за нев. И ако можем да прехвърлим част от нашата любов на хората, аз ще бъда много щастлив. Без любов не става нищо!