Как се организира международен фестивал у нас

С богат галаконцерт завърши конкурсът за млад изпълнител "Сребърна Янтра" във Велико Търново. Всички лауреати се представиха достойно и оправдаха избора на журито.

Публиката имаше възможност да чуе на живо и членовете на журито Христо Паскалев-Паскал и Даниеле Гуастелла. Италианският поп певец направи и дует с изпълнителката от Швейцария Анджи Отт. Заедно с лауреатите Силвия Кацарова изпя някои от големите си хитове. 

Директорът на "Сребърна Янтра" Румяна Начева сподели пред Север.бг как е протекла организацията на конкурса:

Трудно ли се организира такъв фестивал с международно участие?

Да организираш един фестивал, една културна проява, в днешно време е изключително трудно. Не само защото финансите са много ограничени, а защото интересите на хората са в различни посоки. Да организираш веднъж един фестивал не е трудно. Но да го задържиш през годините - това вече изисква усилия, постоянство и възможности.

Според Вас какво е мястото на българската поп музика на фона на заливащия ни поп фолк?

Поп музиката всъщност никога не си е отивала. Тя винаги е съществувала. Имала е периоди, в които е имала превес, в други е била в затишие. Според мен да - поп музиката е жива. Защото, виждате музикалните формати, които се организират и на телевизионния екран. Там не се толерира поп фолкът. Напротив, толерира се хубавата поп музика.

Лошото е, че младото поколение - това са хората, чиито деца сега се раждат, сега започват да се занимават с музика - те всъщност са израснали малко в тази фолк среда. Това е страшното, но се надявам да го преодолеем, защото залите започнаха отново да се пълнят на нашите концерти.

Виждаме, публиката не е много...

Е, да, така е в България. Уверявам ви, срамно е. Но аз съм жури на конкурси в чужбина и например в една малка Молдова се провеждат конкурси пред седем, пред десет хиляди души публика. И хората си плащат за това. Те нито са по-богати от нас, нито са с по-големи възможности. Просто има уважение към културата. Жалко. Загубихме много с тази бездуховност, в която живяхме и за съжаление все още живеем.

Има ли амбиция конкурсът да се превърне в един конкурс от ранга на българската "Евровизия", например?

Е, не, това е много смела мечта. Не би могло да бъде българската "Евровизия", но би могло да бъде нещо подобно на някогашния "Златен Орфей". Много ми се иска песните, които се изпълняват на сцената, да бъдат с жив съпровод, а не синбеци. Бих искала да имаме възможност да правим още по-добра селекция и да водим още по-силни изпълнители. Но всичко това, разбира се, е въпрос на финанси и на възможности, и на отношение, и на разбиране. Радвам се, че въпреки трудностите, все още има хора, които да ни помагат. Дано изживеем бързо тези предизборни кампании, за да отделят хората повече внимание на културата и изкуството.

Това е деветото издание на конкурса, с какво се промени той през годините?

Със сигурност конкурсът става все по-популярен. Имало е години, в които сме канили по 15 държави, в момента са 10. Но знаете ли, и 5 да поканиш, е трудно в днешно време.

Промени се с това, че идват все по-подготвени изпълнители. Селекцията от чужбина, както виждате, е много добра. Това неимоверно спомага за издигане на нивото на конкурса. През сцената ни са преминали изпълнители, станали млади поп звезди в своите страни. Тази популярност допълнително ни носи реклама и това кара хората да обръщат поглед върху конкурса, говоря за специалистите.

Тази година за първи път го предаваме по интернет, в реално време. Нещо, което на Запад вече правят, а в България сме може би два конкурсите, които го правим. Много се радвам, чe този екип от Велико Търново ни протегна приятелски ръка.