Какви потайности откриха археолозите в Созопол?

От Националния исторически музей съобщиха, че археологическите разкопки пред входа на Стария град в Созопол са приключили за тази година.

Те продължиха до толкова необичайно късно, след като в началото на октомври бяха разкрити монументалните останки на крепостната стена на града, изникнали изпод два незаконно построени на това място още през 70-те години на миналия век ресторанта.

За близо три месеца археолозите Цоня Дражева и Димитър Недев успяха да  разкопаят значително пространство пред крепостните стени и откриха сензационни факти. Оказа се, че крепостната стена е почти цяла - запазена е на височина близо 8 метра, което я прави най-висока от стените на близо 3000-те крепости в българските земи.

В центъра на разкопавания фрагмент от крепостната стена се откри и входната порта на града. Тя е била широка 4 метра и фланкирана от двете страни с мощни кули – бастионен тип, които също са добре запазени. Портата е част от хитроумно фортификационно съоръжение – капан за нападателя. Преодолелият портата враг се е изправял пред втора порта и крепостна стена, пред още две кули и е бил обстрелван от всички страни, включително и с гръцки огън.

Гръцкият огън е всъщност напалм (осапунена нафта), изстрелвана от медни оръдия. През 812 г. кан Крум пленил в Несебър 36 медни оръдия и оттогава и българите използват това страшно оръжие при защитата на крепости.

Веднага след откриването на портата археолозите се натъкнаха на внушителните останки на огромна средновековна църква, построена в разрез с всички изисквания на фортификацията на десетина метра от външната страна на крепостта. Строителството на всякакви сгради пред крепостите е било забранявано, тъй като стените им биха прикривали от обстрел приближаващ се нападател.

Църквата, чиито стени са били покрити със стенописи, в определен период е била превърната в храм-костница на избити през 1453 г. от турците знатни созополчани, отказали да предадат града на турците. Тук са погребани над 200 души.

В църквата са открити и множество монети и печати на византийски императори и български царе, от които най-любопитни са многобройните монети на цар Иван Шишман. Когато той дошъл на власт (1371 г.), Созопол вече пет години не е на българска територия. През 1366 г. градът е бил превзет от кръстоносците на италианския граф Амедей Савойски и предаден на Византия. Но изглежда след 1371 г. - и то след битката при Черномен, която турците печелят, Созопол е бил превзет от тях и предаден на Иван Шишман.

От НИМ посочват като най-голяма изненада малка сграда, прилепена до църквата и обърната с лице точно пред входната порта на крепостта. Десетките митнически пломби на пода в тази сграда (някои сложени в две малки гърнета) подсказват, че това е митнически пункт, контролиращ влизащите в града стоки.

Според договор между България и Византия от 716 г., сключен от наша страна от кан Кормисош, стоките на търговците от двете държави трябвало да имат оловни митнически пломби – свидетелство, че са платили изискваните от закона мита и акцизи. Очевидно митничарите и от България, и от Византия са имали на въоръжение достатъчно пломби и ако са откривали стока без пломби, са вземали необходимите мита и са поставяли пломбата.

Разкопките ще продължат и през следващата година, като до края на март археолозите смятат да приключат работата си и да предадат обекта за консервация и реставрация. Целта е до края на юни и тези работи да завършат и Созопол да представи на туристите нов обект на историческия туризъм.

Новият ансамбъл се намира в непосредствена близост до храма "Св. Св. Кирил и Методий”, реставриран през тази година със средства на българското правителство, и в който се пазят мощите на "Св. Иван Предтеча”.