Ким Монзо на експедиция в търсене на човешката трагедия

Познаваме каталонецa Ким Монзо от сборникът му с кратки разкази "Същината на нещата”, които толкова бързо набират скорост, че на финала, оставят читателя без дъх. В едва втория си роман, въпреки богатата си биография като писател, Монзо подхожда значително по-различно. Историята е разказана в типичния за него хаплив стил, но е проточена в далеч повече страници.

В центъра на повествованието стои Рамон-Мария - мъж, който има непрестанна ерекция, заради която получава диагноза "скорошна смърт”. Този челен сблъсък с реалността завърта Рамон-Мария в света на физическите несгоди и психическото изтощение от невъзможността за реален живот.

Скачайки от легло в легло с красиви и не толкова жени, Рамон-Мария търси своето истинско Аз под завивките, във витрините, в десетките роли, в които си поставя да влиза всеки ден. И във всяка от ролите открива частица от себе си. Объркан, залутан в тиктакането на часовника, героят се забърква в лавина от лични катастрофи, начело на която стои мразещата го до болка доведена  дъщеря Ана-Франциска.

Докато Рамон-Мария търси начини да изживее пълноценно, Ана-Франциска се лута емоционално между леглата на двама младежи и междувременно крои смъртта на своя пастрок.

Всъщност могъществото на мъжа, което той смята, че крие в панталона си, се оказва гротеската на целия му живот, лишен от смисъл. Невъзможността му да открие мир със себе си и фактът, че животът често ни показва, че не сме по-велики от него, се явява истинската трагедия на Рамон-Мария.

В "Размерите на трагедията” Ким Монзо отправя иронична усмивка към "смисъла” на нашия живот и невъзможността на човека да види това, което наистина може да изпълни съществуването му.