Кино еротика по хърватски

Секс, еротика, порно – все съставки, които обещават един филм да провокира интерес. Ще бъде гледан, значи ще бъде и доходоносен. Може ли обаче да бъде стойностен, да носи послания, които не изчезват с финалните надписи?

Младата хърватска режисьорка Ирена Скорич има амбицията да обедини еротично розовото с ежедневно сивото. Резултатът е лентата "Хептамерон" ("7 seX 7"), която и българската публика ще може да види в рамките на фестивала на късометражно кино "Късо съединение", чийто медиен партньор е iNews.

На фона на трейлъра, подозрително клонящ към порно, критиката звучи изненадващо хвалебствено – определя еротичния омнибус като успешен опит за съвременен прочит на "Декамерон”.

Самата режисьорка признава, че седемте еротично-любовни новели, всяка от които е уловила актуален за последните години проблем в комуникацията между двойките, действително са повлияни от Декамерон.

Как разбира еротиката, къде е границата между порно и еротичен филм, как се снима филм, който не се препоръчва за лица под 16 години – на тези и други въпроси отговори за iNews самата Ирена Скорич, дни преди премиерата на филма ѝ пред българска публика (15 август от 21 часа в Дома на киното).

Филмът ви "Хептамерон" ("7 seX 7") е избран да бъде представен в програмата на фестивала за късометражно кино "Късо съединение". С какво мислите, че е впечатлил организаторите?

С оригиналност, стил и сюжет. Но май по-добре да попитате тях...

Съгласни ли сте с критиката, която вижда филма ви като опит да направите модерен прочит на "Декамерон" на Бокачо. Такава ли наистина беше идеята ви?

Да, съгласна съм, защото точно това беше и моята цел. Нарочно разделих филма на 7 части, на 7 любовни истории, много сходни с поетиката на Декамерон.

Каква роля има сексът в "Хептамерон"?

Гласът на еротичното във филма е индиректен – тоест нито една от историите не говори за секса, а скицира интригуващи отношения между хората, които носят еротично напрежение. Филмовото повествование е едновременно палаво, духовито и горчиво.

Казват, че днес сексът продава всичко. Пазарните принципи и вкусът на широката аудитория повлияха ли върху решението ви да направите еротичен филм? 

Не, решението ми да направи този филм дойде от моята вътрешна нужда да обърна внимание на обърканите отношения и общуване между младите хора в 21 век.

А каква е разликата между еротичен и порно филм? Ще ви обиди ли, ако голяма част от публиката гледа "Хептамерон" като порно филм?

Еротиката винаги е косвеното, това, което едва се вижда и което бавно се разкрива. Еротиката е това, което по различни непреки пътища води до секса. Еросът като първичната сила на живота, възникнала от хаоса, ще бъде вечна движеща сила и вдъхновение за филмово изкуство.

Терминът ерос включва както любов и нежност, така и най-горещата страст и страх. Той съдържа цялата сексуалност без граници. Концепцията за ерос е основополагаща и древна.

Терминът порнография, от друга страна, е измислица на гражданското общество, за да ни казва кое е незаконно, а в правото обикновено се определя като сексуален акт, при който ясно се показват половите органи.

Всъщност наистина не ми пука какво мислят за филма ми хора, които не са го гледали.

Вашият топ 3 на най-въздействащите и естетически издържани секс сцени в историята на световното кино?

Две са ме впечатлили най-много... В "Пощальонът винаги звъни два пъти" на Боб Рафълсън - сцената между Джесика Ланг и Джак Никълсън на кухненската маса, и в един филм от бивша Югославия, "Офицер с роза", от Деян Сорак - сцената във ваната между Ксения Паич и Драгана Миркич.

Беше ли ви трудно да намерите актьори за "Хептамерон"?

Не, почти всички актьори, които избрах, се навиха. Исках да намеря екипа, който може да се справи със спецификата на снимките - всяка новела е заснета в един кадър. Всички актьори във филма са професионалисти и много от тях в момента работят в театъра или в сапунени опери.

Най-сконфузната или смешна ситуация на снимачната площадка?

В този филм най-опасното беше, когато снимахме на покрив без парапети. Точно по повод тези снимки обаче един мияч на прозорци на отсрещна сграда изкара цял ден в зяпане. Накрая прозорците останаха неизмити.

Все пак най-сложната задача бяха снимките в гората, защото, както става ясно и от филма, наистина ни беше страх от кърлежи. С помощта на обилно пръскане със спрейове против насекоми всички останаха невредими.

Филмът ви ще бъде представен в България. Забелязали ли сте някаква разлика в начина, по който публиките в различните страни реагира на "Хептамерон"? Какво очаквате от българската публика?

Националната премиера беше на филмовия фестивал в Пула и там имаше повече от 10000 зрители. Хората харесаха филма и разбраха, че не всичко в него е толкова розово, както някой може да заключи от трейлъра, а че между всички герои има някакъв сериозен проблем в комуникацията.

Винаги съм нетърпелива да видя реакцията на публиката по света и всеки път оставам изненадана, че международната публика има по-отворено отношение към хърватските филми, отколкото самите хървати към собствената си кинематография.

Харесвам България и съм много щастлива, че българите ще имат шанс да видят филма ми. Очаквам да им хареса - да се смеят, когато им е смешно и да плачат, когато им се доплаче...

***

Ирена Скорич завършва Кино и телевизионна режисура в Академията за драматични изкуства в Загреб. Режисирала е редица късометражни, документални и експериментални филми. Нейни ленти са участвали в различни местни и международни фестивали и са спечели близо 40 награди. Сред по-известните ѝ филми са "The Weekend”, "JMBG 0812983385073” (2003), "Work in progress” (2005), "Farewell” (2008), "The Destiny of Line 13” (2009) и "March 9th” (2010).