Кирил Топалов: Българинът не чете поезия

Професор Кирил Топалов е известен не само като един от най-успешните ни белетристи, автор на многократно преиздаваните и филмирани романи "Бягай... Обичам те", "Бъди благословена", "Не се сърди човече", драматург (негови пиеси са поставяни и на родна, и на чуждестранна сцена), дипломат (посланик в Атина в периода 1998-2002 г.), но и като преводач от гръцки. В негов превод на български са излезли творби на Яковос Камбанелис, Василис Василикос, Тасос Атанасиадис, Никифорос Вретакос и др.

Повод да разговаряме с него стана представянето на стихосбирката "Преди пълна луна" на Елени Фенгудаки в негов превод и издадена от Академия за балканска цивилизация, на която е председател.

Ето какво сподели той пред iNews за повода да преведе книга "за една типично южняшка, средиземноморска, гръцка любов", както сам я определя, за интереса към гръцката литература у нас и обратно, както и за противоречивите гръцко-български отношения.

Представихте стихосбирката "Преди пълна луна" на гръцката поетеса Елени Фенгудаки. Какво ви накара да изберете да представите тъкмо нея на българската публика и смятате ли, че има интерес към гръцка литература?

Гръцката литература се чете и е позната у нас. Ние познаваме почти всичко от добрата гръцка литература – древната им класика и класиката от Следосвобожденския период. Няма голям гръцки поет или писател, когото ние да не познаваме.

За съжаление в Гърция не е позната българската литература. Едно време, при комунизма, се превеждаха казионните автори, които, разбира се, тука никой не четеше, нито там четеше. Но се превеждаха – от тук се даваха пари, превеждаха се и се претопяваха след това, защото и там никой не ги купуваше.

Все пак се превеждаше и нещо извън тази схема и аз се радвам, че моите книги бяха едни от първите, които бяха преведени и издадени в Гърция. Дори "Бъди благословена" и "Не се сърди човече" имат по няколко издания, защото се разграбиха веднага – може би защото темата "самотни майки – изоставени деца" не беше още зачекната в европейската литература.

Затова и филмът по "Бъди благословена" направи голямо впечатление – в цял свят се продаде и обра куп международни награди. И след него започнаха всички чуждестранни кинематографи да правят филми на тема самотни майки, даже някои цитираха моя филм.

Та Елени Фенгудаки преведе тези мои книги, които се преиздадоха многократно в Гърция, както и пиеси на гръцки, които се играха доста там и чувствах един дълг към нея. А и тя е много добър поет, изживял една много голяма любов, тя е изключително нежна, страдаща и художествено-мислеща.

Аз исках да преведа всичките ѝ стихотворения, но тя настоя да бъде само стихосбирката ѝ "Преди пълна луна". Това стана и повод да я опозная малко повече. Защото аз я познавах като интелект, като ерудит – тя има в главата си цяла Александрийска библиотека, като добър специалист и познавач на гръцката история. Тука я видях като душевност – каквато е била в голямата си любов, когато разкрива душевността си. За мен това беше и пътуване в човешката душа.

Тоест няма комерсиалност в основата на избора да се преведе именно тази книжка. Все пак очаквате ли търговски успех, интересува ли се българската публика от гръцка поезия?

Не очаквам особен интерес, българинът нещо не обича поезия. Ще си купи, ако е нещо познато, или е голямо име, иначе няма да си купи.

Но не това беше най-важното – смятам, че на българския читател съм поднесъл една добра поезия, а книжката ще остане завинаги в библиотеките - аз ще продължа да я подарявам - и все някога някъде някоя заблудена душа ще прочете и ще се възхити от тази хубава поезия.

Вие имате поглед върху издателския пазар у нас, сам сте част от него, сигурно ви прави впечатление, че не се превеждат съвременни гръцки автори. Страхуват ли се издателите от гръцка литература, смятат че не би се харесала у нас ли?

Малко са, да. Страхуват се издателствата, че няма да спечелят. Аз знам, че колкото пари съм дал за издаването, никога няма да си ги възстановя и не съм я издавал с такова намерение, тъй като аз не живея от това. Имам си професорска заплата и тя горе-долу ми стига донякъде. Но издателите от това живеят.

А и книгите са много скъпи сега. Едно време книгите бяха евтини и българинът купуваше книги. Сега то е катастрофа да купиш книга.

Какво може да бъде направено, за да се засили интересът към гръцката литература у нас и към българската в Гърция?

Към българската литература в Гърция няма интерес, само темата може да събуди интерес. За мен беше огромна изненада, когато преди 30 години като излезе "Бъди благословена", веднага излязоха три издания по 3000 бройки. В 9000 бройки да излезе книга в Гърция – това е свръхтираж. Но може би причината е, че темата е необичайна, специфична е.

Там например се харчеше много Вера Мутафчиева. Същият моят издател, който е най-големият там, ми казваше "Дай ми някоя книга от Средновековието, нашите млади хора четат за Византия". Веднага му дадох "Аз, Анна Комнина" на Вера Мутафчиева и там постигна огромен успех.

Като човек, който от години има контакти с гърци и е бил посланик в Атина, забелязвате ли с годините да се е появила разлика в начина, по който гърците гледат на нас и ние на тях?

Ние никога не сме ги гледали с лошо око. Въпреки че ги наричаме византийци, все пак са ни симпатични, винаги сме обичали да слушаме тяхната музика. В Гърция никой не се е заинтересувал да чуе българска музика. Гъркът е малко грекоцентричен - "ние сме центърът на света, ние сме всичко, другите са останалите". Има го това.

Сега някои казват, че в Гърция се заражда някаква българофобия поради това, че те обедняват и някой им е казал "Ще стигнете българите". Но смятам, че няма логика те да ни мразят, тъй като все още аз като професор взимам 7-8 пъти по-малко от гръцкия професор. Доскоро взимах 10 пъти по-малко. Те и срещу нас да тичат, пак не могат да ги настигнат по бедност. Така че тия техни страхове са напразни.

За Елени Фенгудаки и "Преди пълна луна"

Дъщеря на учител-филолог Елени Фенгудаки е типичният представител както на все по-изчезващия вид четящ човек, така и на категорията неуморно учещ се човек, казва за нея Кирил Топалов. Двамата се запознават преди около 30 години по време на 10-месечната му специализация в Атинския университет.

Впоследствие тя превежда на гръцки някои негови романи - "Бъди благословена", "Не се сърди човече" и "Нерви", както и пиесите "И есен идват щъркели" и "Нерви за любов". Последната се играе с голям успех из цялото Беломорие чрез постановката в общинския театър Комотини под режисурата на Димитрис Папастаматис и с участието като гостуващи артисти на едни от най-големите звезди на гръцкия театър.

Освен творби на Топалов, Елени Фенгудаки е превела на гръцки и стиховете на Блага Димитрова. Самата тя рядко пише, но когато го прави поводите са обикновено дълбоко лични. Проф. Топалов сравнява стиховете ѝ с творчеството на Ваня Петкова, Петя Дубарова и Маргарита Петкова по богатата асоциативност, метафоричността, елиптичния стил и афоричността на мисълта.

Поетесата е пожелала изрично да бъде представена пред българската публика със стихосбирката "Преди пълна луна", макар че тя е издадена през далечната 1989 г. и обхваща стихове от началото на творческия ѝ път.

"Това е книга за любов - една типично южняшка, средиземноморска, гръцка любов", казва за нея Кирил Топалов и допълва: "Няма да сбъркаме, ако наречем тази книга щастлив и трагичен дневник на една любов. Поезията на този дневник е богата на чувства, без да е сантиментална."