Кога ще дойде краят на невежеството

Къде са корените на проблемите в образованието и бедността и как можем да ги избегнем трайно, като разгърнем потенциала си чрез математиката, разяснява канадският учен Джон Майтън в своята книга "Краят на невежеството" (ИК "Изток-Запад"). 

Революционният напредък, на който се радват производството и технологиите през последните години, успя да преобрази човечеството и да подпомогне значително създаването на богатства.

Състоянието на образованието обаче (не само у нас, а и по целия свят) далеч не се е подобрило, а въпреки значителните усилия на много държави и благотворителни организации, реално няма особен напредък и в положението на бедните по света. След като толкова неща се променят (при това – изключително бързо), най-логичният въпрос е: защо бедността и проблемите в образованието си остават?

Търсейки отговор на този въпрос, канадският математик Джон Майтън стига до заключението, че именно във връзката между тези две области се крие и липсата на напредък. В книгата си "Краят на невежеството" той разглежда проблема с невежеството в съвременния свят.

Според него именно невежество е "погрешното схващане, че съществуват фундаментални, вродени разлики между хората – селяни и благородници, малцинства и мнозинства". Тази заблуда ни кара да пренебрегваме потенциала на повечето деца, a в училище изискванията към тях не водят до развиване на възможностите им.

В "Краят на невежеството" (с подзаглавие "Как чрез математиката да разгърнем своя потенциал") Майтън акцентира на пагубния ефект, който оказва върху всички общества – и бедните, и богатите – основният постулат в образованието, според който децата се раждат с толкова осезаеми разлики в умствените си способности, че по-голямата част от тях никога не биха могли да разберат истински математиката и естествознанието. В подкрепа на тезата си Майтън допълва:

"Вярвам, че интелектуалната бедност, която налагаме на мнозинството деца поради непознаване на истинския им потенциал, е най-дълбокият източник на материална бедност, защото прави обществата неспособни да разпределят богатството си справедливо, рационално или устойчиво.

Ако искаме някога да развием пълния потенциал на децата, трябва да разработим образователен модел, базиран на по-дълбоко познание за човешкия мозък.

В естествените науки нашето понятие за подобен род комплексни системи беше преосмислено из основи. Днес учените признават, че тези системи демонстрират възникващо поведение, при което поредица от дребни промени може да доведе до ненадейната поява на нови и неочаквани качества."