Догадките около Панагюрското съкровище най-сетне ще престанат. След като години на ред се спекулираше с теории, че то е продадено в чужбина или е подменено с копие, най-сетне стана ясно, че то е автентично.
Останала е за изследване само последната 33-а проба, но и без нея е ясно. Това заключение са направили от швейцарската компания "Евротест контрол” пред шефа на НИМ Божидар Димитров, съобщава в. "24 часа".
Това означава, че напълно съвпадат резултатите от пробата, взета от отчупеното крило на сфинкса от каничката ритон с Афродита и самия ритон. Предпоследната 32-а проба бе третата от отчупеното парче, но и този прецизен анализ също показва 100-процентово съвпадение на златото с ритона под инвентарен номер 3201, тъй като установи точно чистотата на златото и процентите на примеси като силиций, цинк, манган и др. Този тристранен анализ стана възможен, след като възрастна уредничка на музея в Пловдив припомня, че крилата на сфинкса от каничката ритон с Афродита са били счупени при изваждането на съкровището от земята и едното после е намерено и съхранено в музея.
Отличителното е, че това парченце никога не е напускало Пловдив и ако оригиналното съкровище е продадено и подменено с копие, сравнителен анализ на ритона с отчупеното крило ще даде отговор на 55-годишната криминална загадка около прочутото Панагюрско съкровище. До разплитане на мистерията се стигна, след като от две години Стефка Ангелова и Павел Цветанков - брат и сестра, потомци на един от тримата братя Дейкови, открили Панагюрското съкровище през 1949 г. твърдят, че златото е тяхно. Те са завели поредица дела и въпреки неуспеха досега, заплашват да отнесат въпроса в Международния съд за защита правата на човека в Страсбург
Панагюрското златно представлява тракийски златен сервиз за пиене от девет златни съда с общо тегло 6192,7 г. Смята се, че е принадлежало на владетел на племето одриси от средата на IV в. пр. Хр. В стила се съчетават тракийски и елински влияния.
Панагюрското съкровище се състои от 9 златни предмета - една фиала и осем ритона, на които са изобразени гръцки богове и герои, глави на свещени животни и митологични същества през античността. Съдовете са имали ритуална функция да пречистят течността и да пазят пиещите от тях.