Мечтите на Царска Русия и надеждата на руския народ

Нощта на 17 юли, мазето на стара къща близо до Екатеринбург, едно семейство с царски произход и истинска кървава драма, достойна да остане като легенда през вековете и да крепи хилядолетния руски народ. 

Навършват се 96 години от разстрела на руското царско семейство, което поставя край на последната царска династия и открива пътя към червената революция пред Ленин и генералите му.

И въпреки че са изминали много десетилетия от случилото се, то все още остава загадка и буди фантазията на романтиците, които вярват в приказни истории. Една руска принцеса Анастасия успява да се спаси от разстрела на болшевиките и заминава за малката страна България, след което емигрира във Франция. И всичко това благодарение на белите застъпници на монархизма, воювали с Червената армия под знамето на Романови.

Сякаш след намирането на костите на императорското семейство през 1991 година и доказването на тяхната принадлежност към императорската фамилия през 1998 година част от последната руска романтична сага приключва, но все още остават нерешени много въпроси относно разстрела.

Например кой е разрешил разстрела? И защо не е воден процес? Защо са убити и децата и защо труповете са унижени по този осквернителен и брутален начин?

През студената зима на 1917 година в една февруарска нощ цар Николай II абдикира от престола въпреки напредъка, който е имала Русия по негово време. След отказването му от претенциите към трона болшевиките обмислят да има публичен процес срещу Романови и за това дори са били откарани в Царско село първо в Тоболск, а след това в Екатеринбург. А след 78 дни затвор жестоко са разстреляни в мазето на Ипатиевския дом. Много набързо, докато спасителите на императорското семейство приближават Екатеринбург.

Много болезнен въпрос е неочакваното погребение на костите на умъртвените от щикове Романови. Една от легендите, който се носят, е, че жените от фамилията не са могли да бъдат убити заради корсетите, които са носили, тъй като те били покрити с диаманти.

Командир Ермаков, отговарящ за охраната на фамилията, влязъл в мазето на старата къща и заповядал убийството на цялото семейство. Командирът предварително бил избрал мястото, където да бъдат заровени и да бъдат облени със сярна киселина, за да не могат да бъдат разпознати и да им бъде отнета духовната сила чрез унижение и обезличаване.

По-късно след екзекуцията телата на последния император, неговата съпруга, децата им и домочадието са закарани извън града и са хвърлени в една от шахтите на Исетския рудник, където дълги години са прикривани от комунистическото правителство на страната. Този факт поражда въпроси за справедливост за царското семейство.

След откриването на масовия гроб през 1991 година и направените по английската лаборатория ДНК тестове са изведени заключенията, че в гроба се намират телата на Николай II и съпругата му, както и на 3 от 5-те им деца, заедно с още 2-ма прислужници, готвач и лекар, грижещи се за тях.

Но най важното е, че най-малката им дъщеря Анастасия заедно с единствения им син Алексей, който по това време бил още невръстно дете, липсвали. И надеждата, че са оцелели след разстрела, живеещи някъде в някоя западна страна и изчакващи момента да се върнат на полагащото им се място сред руския народ, остава.

Сякаш така се запазва паметта на един народ, вярващ в миналото си и в царете си. С вярата и митологизирането на императорското и вярата за оцелелите наследници на трона. Така се поддържа една истинска и дълбока надежда за хората, които бленуват по отминалото царско време, което донася много силен икономически и социално-политически напредък на тогавашна Русия.

Както българите запазваме вярата си в нашите ханове и царе чрез "История Славянобългарска" и свинарят цар Ивайло, така и дълго изстрадалият руски народ е запазил в мечтите си една прекрасна и величествена Анастасия, която ще се върне някой ден, за да ги поведе към по-добро бъдеще.

Когато през 2000 година Романови са признати за светци от Руската православна църква и започват молебени за печално загубеното царско семейство, се възвръщат силата и духът на славния руски народ, който може да победи всичко и отново да заеме полагащото му се място сред нациите, които определят дневния световен ред, и да бъде признат за световна сила.