Младите изпълнители привличат други млади в залата

За почитателите на класическата и джаз музиката може би историята на Класик FM радио, Джаз FM радио и на музикалната агенция "Кантус Фирмус" може да е позната, макар и детайлите да се губят. Със сигурност обаче като топъл спомен са останали невероятните концерти, организирани от агенцията, ръководена от Васил Димитров, а съществуването на една частна фирма в сферата на високата култура в България вече 18 години е доказателство за необходимостта от нея.

Историята на концертната дейност в "Кантус Фирмус" започва на практика през 1994 година и то от Класик FM радио, като в първите години концертите са били единични изяви. Учредяването на Младежкия оркестър на Класик FM радио, първоначално като оркестър от един майсторски клас на Мартенските музикални дни в Русе на Минчо Минчев и Роберт Коен, открояват нуждата от един такъв оркестър.

Още първите концерти се превръщат в изключителен музикален празник – пренесен през 2002 г. от Русе в София. През 2002-2003 г. стартира първият сезон на оркестъра с цикъла "Концертмайсторите", по-късно идва и идеята за циклите "Дебюти" и "Музиката на Америка" и Европейския музикален фестивал, подкрепени и от Министерство на културата, Столичната община и фондация "Америка за България”.

И до този момент любителите на класиката и джаза очакват с нетърпение всяка новина и всеки концерт, организиран от "Кантус Фирмус".

За идеите и мотивите, за целите и мотивацията да работиш, да поддържаш оркестър, да организираш концерти, да изграждаш вкуса към класическата музика в днешните времена на чалга, разговаряме с Даниела Ханджиева, артистичен директор на "Кантус Фирмус" от 2001 година.

"Смисълът на създаването на Класик ФМ М-Тел оркестър беше да се даде възможност на младите музиканти да имат повече оркестрова практика, каквато те не получават в учебните заведения в България, където главното внимание е насочено към солистични изяви”, разказа ни Даниела Ханджиева. Едновременно с това им се дава както практика, така и работа, а и мотив да останат в България – това е време, в което масово младите музиканти напускат страната.

Подобна е мотивацията и за най-младата инициатива в рамките на оркестъра – цикълът "Дебюти", в който млади български музиканти, понякога още ученици, получават възможност да излязат на сцената на зала "България" и да свирят с оркестър – нещо принципно изключително скъпо и недостъпно за млад, сега прохождащ професионалист.

Най-популярната обаче инициатива на Класик FM радио и "Кантус Фирмус" е цикълът "Концертмайсторите". Благодарение на него български музиканти, които са се наложили в чужбина като имена, станали са ръководители в известни оркестри по целия свят, се връщат в  родината си и изнасят концерти пред българска публика. Благодарение на усилена няколко годишна работа сега имена като Светлин Русев, Веско Пантелеев-Ешкенази, Мила Георгиева, Людмил Ангелов се качват редовно на българска сцена и ни радват с изпълненията си, а в рамките на цикъла "Концертмайсторите" се канят не само българи, а и световно наложени имена, някои от концертите прескачат и във Варна, Пловдив, Русе.

Има ли обаче млади хора сред публиката?

"Можем да го отчетем като един от големите ни успехи, тъй като публиката за класическа музика се смяташе, а и беше винаги по-възрастна", казва Даниела Ханджиева. От доста години обаче се забелязва значителна промяна - постепенно се вижда, че вече не цялата публика е белокоса, а става много шарена и разнообразна. Идват и с деца в залата и въпреки нередките оплаквания, които получава като организатор Даниела Ханджиева обяснява, че това е положително, а оплакванията от шума – не толкова важни, тъй като децата в залата са начин на възпитание – възпитание в култура.

В "Кантус Фирмус" са използвали различни методи, за да доведат до знанието на младите хора музикални събития и да ги привлекат в залата. Самото участие на млади солисти и музиканти също привлича млади хора. И това е проличало именно на концертите от цикъла "Дебюти" в рамките на "Концертмайсторите" и в рамките на "Музиката на Америка", когато заедно с изявения солист публиката е проявила интерес и към младия изпълнител, въпреки че често той е още ученик. "Публиката се радва, иска да види младите хора, а покрай тях идват и други млади в залата", разказва с усмивка Ханджиева.

Свикна ли да дава обаче българската публика пари за изкуство?

Този въпрос Даниела Ханджиева определя като критичен, защото все още според нея не е преодоляна напълно нагласата за изкуството като безплатно.

Според нея българската публика е склонна да заплаща за някои изпълнители или за предварително известни или нашумели събития. Но в действителност все още е голямо предлагането на безплатни концерти и то в рамките на фестивали, спонсорирани от местната власт или по европейски програми. Това не подпомага преодоляването на нагласата сред българина, че за изкуство не си струва да се заплаща.

Ханджиева уточнява, че в никакъв случай не се противопоставя на принципа, че трябва да има и елемент на социално подпомагане за тези, които искат да чуят класически концерт, но не могат да си позволят цената на билета: "Но трябва да се измисли някакъв различен начин да се субсидират и въпросът да се разреши с някаква социална програма. Не просто да се отвори концерт с "вход свободен” и да могат да влязат всички. Става така, че всички решават, че това е безплатно и че не струва пари."

А и защо един фестивал да не печели, макар и по малко, задава въпрос Даниела Ханджиева и обяснява, че все още силно се усеща разликата между нагласите на публиката в столицата и в другите градове. Дори и градове като Пловдив, Варна, Русе често отказват да бъдат включени в концертната програма, тъй като не могат да си позволят цена на билет повече от 10 лева, а при по-висока цена се знае, че продажбата им ще бъде провалена.

"Слава Богу, на мен рядко ми се е случвало да отменям договорени вече гостувания, но този проблем стои”, споделя Даниела Хаджиева. Като положителен обаче откроява факта, че България вече е включена в картата за турнета на световни изпълнители и вече рядко се случва някой артист да не знае къде е България. Вече не е трудно да се доведат чуждестранни изпълнители тук, като или финансово условията ги задоволяват, или са склонни да направят компромис.

"Често искаме отстъпка в цената, но дали ще направят такава зависи от личното им виждане – дали им е интересно или дали е важно за тях да попаднат тук. Понякога им е просто интересно и това е добре", разказва Ханджиева. Като фактор за решението тя споменава и личната история на дадения изпълнител – особено ако тя е свързана с Русия или Източна Европа, в идването в България има и емоционален ангажимент.

За това, че да свирят и пеят пред българска публика е приключение, свидетелстват и самите отзиви.

В "Кантус Фирмус" винаги са получавали много добри отзиви от музикантите, които идват в България. Последен пример е концертът на ансамбъл "Тангисимо" – един изключително успешен концерт, изнесен от френски музиканти, уругвайски певец, аржентински и български танцьори и българския цигулар Светлин Русев. Те идват за пети път в България, а за трети в София. А самият Хосе Луис Барето няколко пъти каза на публиката, че всяко идване в България за него е радост и топлото посрещане носи невероятна радост.

"Като цяло българската публика е и образована, и знае, и може да прецени това, което й се предлага, но тя е и много топла и емоционална публика", посочва Даниела Ханджиева.

В положителните тенденции – пълните зали, топлото посрещане, не може обаче да не се постави и въпросът с финансирането на дейността "култура". И въпросът със спонсорството. Тъй като на практика изкуството и културата винаги са разчитали на спонсора. Но не можем да не зададем въпрос и за това трудно ли се намират спонсори за една такава елитарна музика каквито са класическата и джаза.

"Намират се спонсори, това е хубавата страна на въпроса. Благодарение на спонсорите ние успяваме да осъществим нашата дейност", обяснява Даниела Ханджиева. Признава обаче, че това е най-трудната част в целия многолик и многостранен процес. От друга страна и най-често спонсорството се насочва спрямо личните предпочитания и пристрастията на самите ръководители на дадената компания.  Впечатленията от българския бизнес са, че все още се залага преди всичко на популярни, изключително известни имена, които могат да напълнят стадион или зала "Арена Армеец".

"Това не е лошо и не го критикувам. Това не е областта на високата култура, на класическата музика, която ние се опитваме да развиваме. А тя също има нужда от подкрепа, има нужда и от образование", допълва Даниела Ханджиева.

Класическата музика в България има нужда и от зала. След като конфликтът от преди два месеца за ползването и касите в зала "България" беше преодолян благополучно, Даниела Ханджиева посочва обаче един сериозен недостатък – зала "България" е единствената такава с технически характеристики на ниво и то не само за столицата София, но и за цяла България.

На практика в останалите градове за класически концерти се използват залите или на операта, или на драматичния театър, които нямат нужната акустика. Освен това след извършения ремонт на зала "България" по предписание е намален броят на местата и в момента те са малко над 1000. Това, според Даниела Ханджиева, не е достатъчно и би трябвало да има както зала с 1500 – 2000 места, така и една по-малка камерна зала с 500 – 600 места, каквато в момента ужасно много липсва на столицата.

Техническите характеристика на зала "България" са добри, но не и като удобства, което създава проблеми при гостуване на по-големи и взискателни  чуждестранни изпълнители, тъй като в залата няма гримьорни, обслужващите помещения не са удобни за по-голям или по-взискателен екип. Няма и прилежащ паркинг.

Като нужно за бъдещето Даниела Ханджиева откроява един нов концертен комплекс, който да разполага с нужните удобства, с малка и по-голяма зала, зала за репетиции и със звукозаписно студио. И с паркинг, разбира се, който да ползва и публиката:

"И ето – имаме вече добра спортна зала "Арена Армеец", време е вече да помислим и за музиката!"