Откриха уникален праисторически амулет от нефрит край врачанско село

Уникален амулет от нефрит на 8 000 години откриха преди дни археолози при разкопките на раннонеолитното селище в местността "Валога" край врачанското село Оходен. 

Амулетът е с височина не повече от 3 см и представя в стилизиран вид раждаща богиня, обясни археологът Георги Ганецовски от Регионалния исторически музей, цитиран от БТА.

По думите на Ганецовски такива амулети са изключително редки, а изработен от нефрит се открива за първи път в страната.

Той  уточни, че амулет, изработен от нефрит и с подобни  размери, но с формата на свастика (древен слънчев символ),  досега е намиран само при разкопки в Кърджалийско. 

Според Георги Ганецовски, който ръководи екипа, проучващ селището повече от 10 години, до момента това е най-ценната находка от разкопките на селището от първата земеделска цивилизация в Европа.

Нефритеният амулет е връх на праисторическото изкуство и в обработката на минерали от древните хора от ранния неолит, подчерта археологът.

Ганецовски допълни, че полускъпоценният камък е един от най-твърдите минерали и за специалистите все още е загадка как е бил обработван с технологиите от каменната епоха.

Междувременно нива с лимец бе ожъната с праисторически сърпове на Илинден (20 юли) и в първия ден на първото новолуние на месеца в раннонеолитното селище. Георги Ганецовски припомни, че нивата от  няколко квадратни метра бе засята с дивата пшеница (лимец) в деня на есенното равноденствие миналата година.

Първият ден от новолунието не е избран случайно за начало на жътвата, обясни археологът и допълни, че праисторическите жители се прекланяли пред Бога-Слънце и пред Богинята Майка-Земя, чийто символ е Луната, както и свързаните с тях природни стихии. 

Началото на жътвата бе съпроводено от артистична реконструкция на древни ритуали от младежката театрална група "Темп". Децата зажънаха първите класове лимец със дървени сърпове с набити в тях оригинални праисторически пластини от кремък, както и с остри кремъчни сърповидни остриета. Сърповете  са изработени специално за жътвата от доц. Мария Гюрова от Националния археологически институт с музей към БАН.

Праисторическата жътва завърши със замесване на хляб от лимец и изпичането му в реплики на древни пещи, изградени от камък.