Поетът Владислав Христов - първият българин, носител на хайку наградата "Basho-an”

Владислав Христов стана първият българин, носител на хайку наградата "Basho-an”. Организатор на конкурса е Музеят на Башо в Токио. Сред отличените текстове и е хайку на Радка Миндова.

В третото издание на конкурса са участвали 1573 души от 44 държави.

Получилият първа награда текст на Владислав Христов е избран от професор Кай Хасегава от Токийския университет.

тих ветрец

поклаща се лешников цвят

нашия свят още го има

quiet breeze

hazelnut blossom sways

our world is still here

Професор Кай Хасегава е роден през 1954 година в префектура Кумамото. Завършва Токийския университет със специалност право. Става репортер на вестник "Yomiuri" и през 1993 г. основава свой собствен хайку кръг и списание наречено "Koshi". В момента Хасегава е професор в Токийския университет и сътрудничи на рубриката "Haiku Corner” на вестник "Asahi”. Член на Асоциацията на хайку поетите. Освен хайку поет, професор Хасегава е автор на над 20 книги с хайку критика. Научната му работа е свързана предимно с творчеството на Башо. Името му присъства сред журито на множество национални и международни конкурси по хайку.

Част от коментара на професор Хасегава за награденото хайку: "2020-та беше година, през която светът беше оставен на милостта на непознат досега коронавирус. Вероятно и България е минала през същото. Въпреки това, творбата на Владислав Христов твърди, че все още съществува здрав свят с лешникови цветчета, полюшващи се на вятъра. Това е фраза, която отразява надеждите на човешките същества. Вярно е, че част от света остава здрава. Фразата "още го има” отеква мощно.

Награденото хайку трябва да докосне сърцето на всеки жител на планетата. Oсобено в рамките на настоящия японски конкурс, то трябва да издържи на критиката и оценката на японския народ. И този път бяха предадени множество отлични работи от източноевропейски страни, като Хърватия, Румъния, Полша, България и Русия. Вероятно това е плод на един поетичен дух, рафиниран от суровата история на тези страни. Що се отнася до броя на участниците, от японска страна те бяха най-много, но качеството на предложените беше ниско. Оказа се, че голяма част от материалите са просто хайку, написано на английски език, което дори не може да бъде считано за хайку на японски език”.

Специално за Inews Владислав Христов сподели: "Това отличие е признание не само за мен, но и за цялото българско хайку. Към жанра през последните няколко години има голям интерес, а българските хайджини ( майстори на хайку ) са добре приети във всички международни издания. В класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа за 2020 година имаше 8 българи.  Това е ясен знак, че сме на правилния път. Сигурен съм, че до края на година нашите поети ще имат още много постижения на световната хайку сцена”.

Целият списък на наградените можете да видите на адрес: https://www.kcf.or.jp/images/basho/basho_award_2020.pdf

Повече за Музея на Башо

Разположен на брега на река Сумида в токийския квартал Моришита, Музеят на Мацуо Башо (1644-1694 г.) е посветен на живота и творчеството на личността, издигнала хайку до значим литературен жанр. Най-известният японски поет е живял аскетично в свой обособен кът, наречен Basho-an. Обитавал е къщурка със сламен покрив някъде в околността от 1680 г. нататък и точно там е написал по-голямата част от своите пътеписи и хайку.

Музейната експозиция се състои главно от калиграфски свитъци и известно количество автентични предмети от живота и времето на Башо. Има също така и стая, използвана за часовете по писане на хайку. Чаровно проектираната японска градина и откритото пространство около сградата повежда посетителите през миниатюрни мостове, пътеки и камъни, върху които са издълбани стиховете на майстора. За да бъде напълно спазен стилът, градината на музея е пълна с бананови дървета ("Башо" буквално означава "японско бананово растение" и именно заради това той възприема своя поетичен псевдоним). Известното хайку на Башо за жабата и старото езеро, всъщност обрисува действителен пейзаж - миниатюрни езерца около "Банановото убежище". Башо е оставал в тази колиба между странстванията си. На 200 метра от музея, издигащ се над мястото, където се сливат реките Сумида и Онаги, е изтъкнатият Мемориален парк на Башо, официална пристройка към Музея на Башо. На върха, след кратка поредица от стъпала, се извисява бронзова статуя на седящия поет, обграден от японски бананови растения.

В днешно време Музеят на Башо се е превърнал в място, на което ентусиасти изкушени от хайку, могат да се наслаждават на дейности и изложби, свързани с поета и поезията му. Там се провеждат редовно класове по писане на хайку и представяния на книги и изложби.