Показват уникалните автентични преводи на Гео Милев за списание "Der Sturm"

Уникална изложба "Гео Милев и списание Der Sturm" ще се открие на 04.11.2013 г. от 18:00 ч. (понеделник) в Галерия "Средец” на Министерството на културата.

В експозицията са включени 46 автентични страници от броеве на легендарното списание "Der Sturm” от първите две десетилетия на 20-и век, притежание на Къщата-музей "Гео Милев" в Стара Загора.

Тъй като само Гео Милев е превеждал на български език материали от списанието, това прави изложбата уникална.

Тя показва ролята на "Der Sturm" в живота и творчеството на големия ни поет бунтар. Куратор на изложбата е доц. д-р Ружа Маринска.

”Изложбата "Гео Милев и "Der Sturm” е особена изложба. Тя ни връща век назад, когато списание "Der Sturm” (в български превод "Буря”) първо в Европа лансира имената на Кандински, Кокошка, Шагал и други радикални обновители на художествения език.

На неговия издател Херварт Валден (1878-1941) биха завидели съвременните артмениджъри. Повече от 20 години той успешно ръководи и едноименна галерия в центъра на Берлин, издателство, театрална сцена, школа. В кръга на "Der Sturm” Гео Милев (1895-1925) се озовава по време на лечението си през 1918 година.

Пламенен борец за модерното изкуство, след завръщането си в родината той е представител на списанието у нас.

В неговия архив (днес в Къща-музей "Гео Милев” в Стара Загора) са запазени броеве от "Der Sturm”, които предлагаме на вниманието на публиката.

Те са доказателство за това, че тогава българите за първи път се запознават с идеите и творчеството на художниците, взривили света на образите в началото на миналия век”, пише изкуствоведката Ружа Маринска.

Миналата година в Музея Фон дер Хайт (Вупертал, Германия) бе организирана голяма изложба по случай 100-годишнината от основаването на галерия "Der Sturm”,изиграла ключова роля в развитието на европейския авангард.

Изложбата в Галерия "Средец” е далеч по-скромна, тя е своеобразен български послеслов към нея. Тя е и един призив за размисъл – за съдбата на изкуството, за личностите в изкуството, за културната памет. Български акцент в изложбата е специалният брой на списанието, издаден през 1929 г., който е посветен на "Младото българско изкуство” и е съставен от Иван Тутев. В този брой е репродуциран и негов портрет в експресионистичен стил, който е ранна творба на Дечко Узунов.

Изложбата "Гео Милев и списание Der Sturm" в Галерия "Средец” на Министерството на културата ще продължи до 15.11.2013 г. включително.

"Списание "Дер щурм” е създадено през 1910 г. от Херварт Валден (1878-1941), писател, издател, галерист, композитор. Една забележителна фигура, която последните години дочака заслужена реабилитация след дълго замълчаване. Всъщност Валден е първият, който в началото чрез списанието, а от 1912 г. и чрез галерията, после чрез сцената, школата, клуба "Дер щурм” застава зад авангардните движения в изкуството. Днес за всички Шагал, Кандински, Кокошка са икони на модерното, но това съвсем не е било така, когато той ги открива, оценява и започва да пропагандира. Той пръв ги излага, публикува материали за тях и за новите идеи и процеси в изкуството. "Дер щурм” е не просто център на авангарда. Той е атмосфера, състояние на духовете в онова бурно и тревожно време. Симптоматично е самото избрано име – на български то означава буря. Дадено е от поетесата Елзе Ласкер-Шюлер, първата съпруга на Валден. В сърцето на Берлин, на "Потсдамерщрасе”134А, Валден събира новатори, хора търсещи и будни духом от различни страни и националности. В началото на 1918 г., по чудо възкръснал след тежката контузия, тук се явява и нашият пламенен Гео. Със събудената си за модерното душа, с цялата си култура, с разностранните си дарби, той естествено влиза и става свой в този кръг. С мнозина има творчески контакти. И приема за свой дълг да поеме факела от Валден и го пренесе до нашите балкански предели. Още веднага след завръщането си в родината той започва да издава своето първо списание "Везни” (1919-1922). И за първи път у нас хвърля семената на авангарда – пише, превежда текстове от "Дер щурм”, репродуцира творби на художници, чиито имена звучат непознато за българското ухо. Модел, образец за него е изданието на Валден. Естествено, тукашните условия не могат да се сравняват с немските. Но затова още по-героично стоят действията на Гео Милев.

Без надежда да намери друга зала, за да изложи такива произведения, той урежда първата, наречена експресионистична, изложба в дома си на ул. "Мария Луиза" 23. Удава му се да осъществи и един театрален експеримент – да постави "Мъртвешки танц” на Стриндберг на сцената на Народния театър. И като официален представител на "Дер щурм” за България той разпро­странява списанието в средите на нашите млади интелектуалци. 25 броя са оцелели и заедно с библиотеката на поета се пазят в Къща музей "Гео Милев”. Те, за съжаление, досега са били затворени във фонда, достъпни само за изследователите на делото на Гео Милев. Затова сега решихме за първи път да ги извадим и покажем като експонати в една изложба, колкото документална, толкова художествена, тъй като ни връща към раждането на авангарда в началото на XX век и към първите търсения в област­та на модерната пластическа форма.

Според избраното графично оформление на "Дер щурм”, първата страница на списанието е била отредена за представителна творба на художници, които Х. Валден е ценил и пропагандирал. Имената на повечето от тези автори отдавна са класирани в първите редици на най-новата история на изкуството. Други за масовата публика са останали в сянка. Но всички те са били еднакво важни за авангардното движение на експресионисти, кубисти, футуристи, абстракционисти, проправило нови пътища и наложило нов художествен език. Броевете, с които разполагаме, предлагат само една извадка от многогодишното (1910-1932) течение на списанието. Но и тя е достатъчна, за да видим диапазона на иновации, създадени от авторите на кръга "Дер щурм”.

Как днес ние ги възприемаме? Запазили ли са те енергийния си заряд? Или за нас вече са само страница от историята? Останал ли е техният екстракт в нашето художествено мислене? Как ги четем век по-късно на фона на новите агресивни визуални провокации? На тези и още ред други въпроси ще отговори публиката. Надявам се сегашните млади да видят в тях не само кълновете на модерния език на XX век, но да усетят порива на тези големи личности, техния интелектуален ръст и всеотдаденост на изкуството”.