Преборете се с неуместния страх

Американският психотерапевт и преподавател д-р Дейвид Ричо маркира разликата между нездравия, невротичен страх и уместния страх, показвайки ни как да се "страхуваме безопасно" в своята книга "Когато любовта срещне страха" (ИК "Изток-Запад").

Страхът съпътства всекидневно повечето хора. Той е в основата на всичко, което човек върши – решенията, които (не) взима, рисковете които (не) поема, действията, които (не) извършва, думите, които (не) казва. В книгата "Когато любовта срещне страха" (с подзаглавие "Как да сме едновременно чувствителни и силни") американският психотерапевт и преподавател д-р Дейвид Ричо обяснява как да изпитваме страх безопасно. Авторът смята, че хората не могат да живеят без да изпитват дори и малко чувство на страх.

Затова за всеки е полезно да се научи да разбира колко много пречи това чувство, спиращо и ограничаващо човека ежедневно. Ричо показва как можем да надскочим страха си по начин, по който да не може нито да ни (де)мотивира, нито да ни поставя граници.  

Ученият уточнява разликата между нездравия страх и уместния страх, разглеждайки обстойно невротичния (парализиращ) страх – стресовата възбуда, на чиято почва процъфтява егото.

В изданието е широко застъпена и темата за компулсивността, за това как поддържаме състоянието на уплаха, съпротивата ни, защитните ни механизми, паническите реакции и връзката между страха и любовта, тъй като страхът – според Ричо – е единствената преграда пред любовта.

"Когато любовта срещне страха" е полезен наръчник за всеки, който се страхува, че околните не го обичат достатъчно или пък показват любовта си по особено натрапчив начин; че не може да се сближи с някого и да се почувства оценен; че отива прекалено или пък недостатъчно далеч в любовта; че не може да сложи край на тягостните си взаимоотношения с някого; дори че няма от какво да се страхува...

Ричо излага тезата, че страхът невинаги е негативно явление. Болката и страховете могат да ни накарат да променим нещо в своя живот, поемайки по различен, по-добър път. Той коментира: "Понякога страхът, който изпитвате преди нова задача или при труден преход, може да се уподоби на изпитанието за инициация, през което преминава всеки герой. В края на краищата какво е героят – това е човек, който е преживял болката и тя го е променила."

Ричо е познат на българския читател с книгата "Наръчник за съзряване", в която той показва как да култивираме силното его на възрастния човек и да го надраснем с цел изява на духовната страна на Аз-а.

А ето и кратък откъс от романа:

Смелостта в която и да е област от живота не може да се приравни просто на липсата на страх. Физическите страхове са предизвикателство за ума и тялото; психологическите страхове са предизвикателство за сърцето и душата. Независимо че човек може да е герой от войната, да е демонстрирал смелост във всякакви битки и да е удостоен с множество медали за храброст, той може тайно да храни в себе си парализиращи го страхове, чийто брой е не по-малък от този на въпросните медали. В ролята си на войник той е напълно възмъжал възрастен. В интимната сфера обаче, където трябва да вземе решение да се обвърже, може да прилича на уплашено дете. Когато някоя жена се запознае с него, тя си казва: "Намерих един истински мъж. Той не се страхува от нищо!" Ала докато не поиска от него близостта, за която копнее, тя няма да разбере, че този човек изпитва смъртен страх от собствените си чувства.

Страхът от близост у единия партньор често е свързан и с двамата. По един или друг начин той се отразява в живота им. Партньорът, когото смятате за "студен", всъщност се страхува от близост. (В този контекст думата "студ" означава "страх".) Това ви притеснява и ви се иска да можехте да надскочите този страх. Но ако изберете да останете с партньор, който се страхува от близостта, това не означава ли, че искате да имате именно такова взаимоотношение – без близост? А възможно ли е и самите виеда се страхувате от близостта? Той се страхува от нея директно; вие се страхувате от нея косвено, чрез него. Дали не сте търсили човек с точно такъв страх, тъй че да не ви се налага да се сближавате? Единственото, което би показало, че намеренията ви са различни, би било да настоявате за промяна. Тъй като промяната във взаимоотношението може да настъпи единствено ако и двамата партньори се ангажират с нея, те трябва да работят съвместно, за да направят близостта безопасна.

Повечето от нас са чували за "вътрешното дете" – нараненото дете от миналото, чиито нужди не са били посрещнати и което живее във всеки от нас. В нас обаче живее и едно "уплашено дете" – наследникът на уплашения родител. Като малки сме възприемали родителя като възрастен, който е в контрол, но в този контролиращ възрастен е живеело едно уплашено дете. Веднъж за нас са се грижили уплашените деца в сърцето на нашите родители, а друг път – овластяващите, грижовни възрастни. Всички ние сме се сблъскали с този парадокс в родителите ни, но тъй като и двете страни на характера им си приличат, вероятно не сме успели ясно да ги разграничим. Сега обаче разбираме повече неща и можем да изпитаме съчувствие към тях.

Това може да ви звучи много сериозно. Сериозността, както и страхът, са други думи за болката. Волтер казва: "Бог е комедиант, играещ пред аудитория, която се страхува да се разсмее." Един прост начин да разберете от какво точно се страхувате е следният – то е това, за което не можете да се разсмеете. Хуморът ви освобождава от хватката на страха, тъй че повече не сте под неговия контрол. Тогава възстановявате жизнената си енергия – а именно достъпа си до ентусиазма, свободно леещото се слово и неудържимото удоволствие.

Запитайте се: "Мога ли да видя комичното в това, което ме плаши? Мога ли да видя колко е смешно да се страхувам от него? Мога ли да се разсмея на себе си?" Тук не става въпрос за подигравка, а за забавление. Перифразирайки Маслоу, който говори за самоактуализиращата се личност: "Най-после ще прегърнете всичко, което се случва в живота, и ще го погледнете без критицизъм и сръдни, от забавната му страна."