Днес (1 декември) в Сатиричния театър "Алеко Константинов" ще се състои премиерата на постановката "Лека форма на тежка депресия". Тя е по текст на големия Станислав Стратиев. Режисьори са Йонко Цонев и Светослав Пеев.
Светещ на червено светофар събира заедно Паскал и Мара, Йеремия и Миро. Докато чакат и се забавляват с разсъждения върху неуредиците и абсурдите на съвременната ни действителност, компания им правят група улични музиканти. Чакането се проточва, времето минава, а светофарът продължава да свети без промяна червено...
"Лека форма на тежка депресия” е колаж, основаващ се на прозата на Стратиев от 1990-те години на ХХ в. В спектакъла са включени и фрагменти от пиесата "От другата страна” в изпълнение на Никола Анастасов.
Това е петата премиера на Сатиричния театър за този сезон, като и петте премиери са по български текстове.
"Дами и господа, животът е пълен с недоразумения... Непрекъснато нещо не ни достига. Ту Свобода, ту робство, ту малко лудост, ту малко разум. Ту социализъм, ту капитализъм. Не ни достига, дами и господа! Не ни достигаха мислещите. После не ни достигаха инакомислещите. След това инакодействащите. После инакогласуващите. Непрекъснато нещо не ни достига дами и господа. Като има идеали – не достигат капитали. Като има капитали – не достигат идеали…", думи на Станислав Стратиев.
На 9 септември 2011 година Станислав Стратиев щеше да навърши 70 години.
В Сатиричния театър го обичаха. И Стратиев обичаше този театър и неговата публика.
Повечето му пиеси имат своите първи премиери в Сатиричния театър, преди да започнат своето шествие по наши и чужди сцени. В над половинвековната история на Сатирата няма автор, игран толкова много и с такъв успех – като брой постановки, като брой изиграни представления и като феноменален успех сред зрителите. Поколения актьори се утвърдиха в неговите пиеси.
Затова е съвсем естествено, че във връзка с юбилея, театърът обяви 2011 г. за "Година на Стратиев". Тя включва излязлата през май т.г. богато илюстрована книга-албум "Стратиев и Сатирата”, новите постановки на "Максималистът” (режисьор Гаро Ашикян), "Животът, макар и кратък” (режисьор Василена Радева) и разбира се "Лека форма на тежка депресия”.