Приказна нощ при Народния с „Музика под звездите”

Фойерверки озариха снощи небето над София, чуха се топовни салюти и каскада от аплодисменти, а стотици бяха изпълнили до краен предел градинката и всички свободни пространства пред Народния театър "Иван Вазов". Не обаче поп, рок или фолк концерт беше причината за морето от възторгнати столичани, а концерт... с класическа музика.

Всъщност, не, концертът "Музика под звездите” от националното турне на Фортисимо фест беше много повече. Заради желанието на диригента Максим Ешкенази да отвори очите и сърцата на хората за тази иначе скрита в зали с тежка червена драперия музика и да "зариби” онези, които мислят, че вече им е късно да харесат класическата музика, "Музика под звездите” беше интригуваща смесица от класически произведения, джаз стандарти, мелодии от популярни филми и музикални теми от видеоигри.

Дори и да е имало някой случайно попаднал на концерта, струва ми се, че уникалното за България изпълнение на музикални теми от HALO, Civilization IV и World of WarCraft в изпълнение на Софийски фестивален оркестър, го е присъединило към редиците на искащите бис накрая.

Всеобщо въодушевление предизвикаха и първите акорди на култовото танго от филма "Усещане за жена”, а в частта с филмова музика можеха да се чуят как звучат изпълнение от оркестър и темите от "Гладиатор" и "Списъкът на Шиндлер”.

В най-класическата си част концертът предложи "Славянски марш” от Чайковски, интродукция и рондо капричиозо от К. Сен-Санс и танц от балет "Родео” на Копланд, но публиката награди с най-силни аплодисменти изпълнението на ръченица от "Тракийски танци" на Петко Стойнов.

В джаз частта, поверена на Михаил Йосифов секстет, черешката на тортата със сигурност беше включването на световната шампионка по бийтбокс Печенката като солист в мелодията "Луиза” на Антонио Жобим, заедно с Веско Пантелеев-Ешкенази на цигулката.

И ако концертът започна със "Славянски марш” на Чайковски (преди него обаче звуча химнът), то бисът затвори тематично музикалния празник с руска и американска интерпретация на "Лешникотрошачката”.

Само дето никой не искаше да си тръгва. И иначе практичната мисъл на човек след концерт "Как-по-бързо-да-си-тръгна-за-да-изпреваря-навалицата-и-да-хвана-градския-транспорт", този път изглежда не хрумна на никого – сякаш публиката негласно се беше споразумяла, че поне с аплодисментите си трябва да благодари за безплатния подарък, който получи.

"Музика под звездите” вече се превръща в традиция, което е чудесно. Защото кога иначе можеш да се насладиш на хубава класическа музика, поседнал в тревата с пластмасова чаша с бяло вино, или бира, или сладолед, и да доведеш и бебето с количката?