Разгледайте Българската антарктическа база в Бояна

С нова постоянна изложба посрещна Националният исторически музей в София гостите си в Нощта на музеите снощи. Стотици жители и гости на столицата избраха да посетят НИМ в деня на отворените врати. Една от новостите, която предложи музеят, беше изложбата "Антарктида – българската ледена приказка”, открита само ден по-рано, на 18 май.

Снимков материал, текстове, топографски карти, образци от гъби, лишеи и минерали, открити край българската база и любопитна възстановка на полеви лагер разказват историята на участието на България в проучването и овладяването на ледения континент.

Българската ледена приказка започва през 1987 г., когато млади учени от Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски” отбелязват стогодишнината от основаването му с провеждането на първата българска антарктическа експедиция. Борислав Каменов и Христо Пимпирев участват в експедицията на Британската антарктическа служба, като провеждат геоложки изследвания на о. Александър и търсят подходящо място за българска база.

Междувременно Златил Вергилов, Николай Михневски, Асен Чакъров и Стефан Калоянов пренасят със съветски кораб от Ленинград до Антарктида две постройки. Заради неблагоприятните метеорологични условия те се сглобяват не на о. Александър, а на о. Ливингстън.

През 1993 г. с указ на президента Жельо Желев Българската антарктическа база е наименувана "Св. Климент Охридски”.

В снимков материал можете да видите исторически моменти от пренасянето на бъдещите постройки на базата, както и участниците във всяка една от 20-те български експедиции на ледения континент.

За по-нагледно е представен и макет на българската база на остров Ливингстън, както и триизмерният модел на първия православен параклис на Антарктида – българския "Св. Иван Рилски”, построен през 2003 г. Възстановка на геоложки полеви лагер такъв, какъво е изглеждал преди 30 години, потапя в ледената атмосфера.

Антарктида е най-отдалеченото място на земята. Има няколко начина за стигане до българската база там – с два испански кораба, два бразилски, три аржентински, един чилийски и един уругвайски. До о. Крал Джордж може да се стигне и със самолет, като се ползват полетите на ВВС на Бразилия, Чили и Уругвай.

Към момента българската база на Антарктида разполага с пет постройки, разположени на 15 метра надморска височина. Има център за комуникации, главна сграда с дневна, кухненски бокс, мазе, сервизно помещение и три спални, други спални помещения, лекарски кабинет, научни лаборатории, както и генераторно помещение. Базата си има фотоволтаични панели, а от тази година и 4 вертикални ветрогенератора. От 1995 г. на Антарктида работи и пощенски клон на Български пощи.

Базата може да се обитава през астралното лято – от ноември до март. Капацитетът й е 25 човека. В нея се извършват изследвания в областта на геологията, биологията, метеорологията, медицината, топографията и географията с многонационално участие.

Благодарение на дарението на Българския антарктически институт на НИМ от над 70 експоната, можете да видите гъба, намерена под българската база, лишеи и кост от кит от околностите на базата, членска карта на дружество "Антарктида”, както и алпийско оборудване и измервателни уреди.

Разгледайте картата на Антарктида, разположена на пода, за да се уверите колко много са българските наименования на топографски обекти – планини, заливи, езера, върхове, ледници, полуострови, хребети, сред които залив Баба Тонка, нос Батак, връх Безбог, нос Ботев, хребет Левски, Дойрански възвишения, скали Граово, нунатак (част от склон) Хитър Петър, полуостров Перник и др.