Различното лице на София

София има много лица. Не случайно думата "столица" е съставена от "сто" и "лица", нали? Знаете ли обаче кое в случая е тъжното? Колкото по-дълго пребивават лицата в своята столица, толкова по-слепи стават очите им за нея. "Булеварден роман" е за всички вас – тези, които дръзнат да се нарекат "жители на София" и които са вдигали поглед нагоре към феноменално красивите старинни сгради в Центъра последно... всъщност, вдигали ли са ги изобщо? Свикнали сме да възприемаме София като една затворена система от улици и пространства, чиято цел е единствено геометрически да огражда нашите проблеми, ежедневни маршрути, делнични задачи, вълнения и емоции. София обаче се разпростира далеч отвъд тези обособени пространства, създадени от десетките ѝ хиляди жители – тя се простира доста по-отвъд и е пълна с изключително интересни истории.

"Булеварден роман" обаче далеч не е филм само за самия град. Това е филм за човекът от града, с когото би се асоциирал всеки, за когото градския транспорт, широките прашни булеварди, ключовите улици и прилежащите им културни и социални особености и тълпите са ежедневие.

Филмът е дело на режисьорите и сценаристи Галина Георгиева и Благослав Николов, които се опитват да намерят другото лице на София с помощта на двама фотографи.

Евгения Христова обича да слуша радио, да плува и най-вече да снима. Илиян Ружин води радиопредаване, пътува често и също снима. Но и двата имат какво да разкажат за града, за неговото минало, за това как живеят днес и какъв го искат в бъдеще.

Ето какво ни сподели Галина за филма....

Каква е идеята и защо фотографии?

–Главният герой във филма е градът. Това е филм за местата, които всички познаваме, за емблематичните сгради, парковете, улиците, булевардите, дори подлезите, през които ежедневно минаваме. Филм, опитващ се да улови ежедневния ритъм и хаос, но от малко по-отстранена гледна точка. И именно тук се намесват и двамата фотографи – те са външната гледната точка към познатото, те са поддържащите герои, които трябва да изявят чара, но и драмата на водещия герой – града. Защото София е мръсен, шумен и недодялан град, но и град с източен чар и западен потенциал. И нашите фотографи го виждат като такъв, виждат и говорят и за лошото, и за хубавото в града. Колкото и тъжен и неугледен да е един обект, през фотообектива, отделен и естетизиран в рамките на снимката, той вече изглежда красиво. Пък и фотографията с нейния разцвет и популярност вече е неизменна част от градския пейзаж.

Какви въпроси сте се опитали да поставите в лентата?

Искахме да покажем колко различни хора живеят в града – затова се спряхме на Евгения Христова и Илиян Ружин. Между двамата сякаш няма нищо общо, освен фотографията и копнежа за една по-уредена София. Разликите са очевидни – отраснали са в различни епохи, в различни културни и политически среди. Той ходи из града свободно, а тя се предвижва с инвалидна количка. Всъщност количката на Евгения вкара цяла идейна линия във филма – оказа се, че проблемите с достъпната среда на хората с увреждания са общи с проблемите на още поне две групи хора – велосипедистите и майките с колички. За да се движат свободно из града тези устройства на колела се нуждаят от специални алеи, подлези с рампи, скосени тротоари, нископодов транспорт и пр. И тъкмо чрез нашата дама в количка успяваме да внушим това. Тук няма да скрия и другото ни намерение – да избягаме от сантименталното клише за окаяните хора с увреждания, а да ги покажем по един позитивен начин – в една среда, в която и те и ние участваме и която създаваме заедно.

Има ли София непознати лица?

 Филмът не търси непознатите, а по-скоро личните лица на София. Героите говорят за познати места, но през собствените си истории за тях. През личните си спомени или желания. Например, в един момент става въпрос за онази уникална сграда в центъра на София, известна като градската баня, която десетки години вече стои не използвана по най-добрия начин. Та, нашият герой казва как иска да види тази сграда като дом на съвременното българско изкуство, място където съвременните творци да имат пространство за изява, така както има подобни пространства в градове като Берлин и Лондон например.

Какво научихте?

Във филма се разказват и припомнят доста любопитни факти и събития от града, някои, от които са забравени, а други просто остават в периферията на хаотичното ни ежедневие. За мен лично се потвърди убеждението, че София е град на контрастите, град с много лица, град на хаоса. Но тъкмо от този хаос, от това блъскане на мрака със светлината, както казва Евгения Христова, се раждат и интересни неща.

Премиера – 23 март, 18 часа, Дом на киното. Филмът е включен в програмата "ново българско документално кино" на София филм фест.