Разчупете рамките със Sofia Design Week 2013

София отново се превръща в столица на дизайна за пети пореден път.

Петото издание на форума обхваща темите Re-Designing The Frame и Тhe Balkan Talks.

Типографът на холандските пътни знаци, авторът на персонажа Коби и на номинирания за Оскар "Чико и Рита”, дизайнерът на плакатите за филма Хелветика, изданието The Book of Probes и обложките на Nine Inch Nails и трендсетерите в интерактивния дизайн са сред лекторите на тазгодишното издание.

Цената за първите 100 билета е 45 лв.

Петото издание на форума на международния фестивал за дизайн и визуална култура ще се проведе на 22 и 23 юни.

Тази година лекциите за разделени на две части, озаглавени Re-Designing The Frame (22.06) и The Balkan Talks (23.06).

Зала 2 на НДК ще посрещне Герард Унгер, Хавиер Марискал, Дейвид Карсън, Рето Ветах от Ixds, Хайме Хайон, дизайн студията Formafantasma, Glithero и Company.

Втората част на форума събира на "разговор” едни от най-атрактивните и прогресивни имена от балканската дизайн сцена, а целта е да се стартира дискусия за балканския дизайн и неговото позициониране на световната дизайн карта.

Организатори на Sofia Design Week са Едно и Фондация Америка за България. Събитието подкрепя кандидатурата на София за Европейска столица на културата 2019.

Форумът на фестивала се случва в партньорство с Посолство на Испания, Институт Сервантес, Посолство на Финландия, Посолство на САЩ и Британски съвет.

Представяне на лекторите с профил графичен дизайн:

Герард Унгер е роден в Арнем, Холандия, през 1942. От ранна възраст развива интерес към дизайна, предимно под влияние на баща си. Тази страст го отвежда в Академията Gerrit Rietveld в Амстердам, която се оказва много важно за професионалния му път, тъй като се завръща там скоро след дипломирането си, за да преподава в продължение на десетилетия. На 30 години създава първия си шрифт, Markeur, а по-късно следват легендарните Demos, Flora, Swift, Amerigo, Oranda, Argo, Gulliver, Capitolium, Coranto, Vesta и други, разделени в серфини и несерифни семейства и напълно съвместими помежду си – впечатляващ труд, който носи на създателя си множество награди. От USA Today до холандските пътни знаци, характерни стила му са прегледността и икономията на пространството. Би могло да се каже, че тайната зад успеха на Герард Унгер е, че той успява да върви в крак с бързо развиващата се печатна технология, като винаги използа модерни инструменти, но никога не обръща гръб на традиционната типография. Освен всичко, той изследва техниките за четене, като деконструира собствените си букви, за да експериментира със степента на четливост (виж в книгата му While You're Reading). На свободна практика от 1975, Герард Унгер стои също зад дизайна на многобройни марки, монети, списания, вестници, книги, логa и корпоративни идентичности.

Когато през 1971 Хавиер Марискал се премества от родната Валенсия в Барселона, само на 21 години, се влюбва в този град и чувствата му се оказват взаимни. След кратък период в училището ELISAVA, иконичният испански дизайнер започва професионалния си път – първо като художник на комикси, а после покорява текстила, мебелите, интериорния дизайн, скулптурата и илюстрацията. Малко след като неговия персонаж Коби е избран за талисман на Летните олимпийски игри в Барселона от 1992 (най-печелившия талисман на игрите и до днес), отваря Estudio Mariscal с екип от сътрудници, които превръщат цветните вибрации на неговия стил в запазена марка. Творящи неуморно с намигване към смелите форми на Пикасо и енергичния контур на Миро, мотото на този екип е "Първо изненадай, после очаровай. Накрая убеди” и не се колебаят да го приложат към най-различни мултидисциплинарни задачи: от проекти за визуална идентичност до уеб и от педиатричната болница Сан Хуан де Деу до магазин на H&M. Все пак, дори и ако кариета на Хавиер Марискал е повод за ретроспективи по цял свят, той не е изгубил апетита си за артистични предизвикателства – през 2010 е премиерата на пълнометражния анимационен филм "Чико и Рита”, сърежисиран с дългогодишния му приятел Фернандо Труеба, и експериментът се оказва успешен, за което свидетелстват множеството награди и номинацията за Оскар.

Роден през 1954-а в Тексас, САЩ, Дейвид Карсън се премества в Калифорния като младеж – първо за да учи, а после и за да преподава социология. През 80-те е професионален сърфист, сред десетте най-добри в света. Постепенно Дейвид се ангажира като арт директор в различни списания за спорт и лайфстайл (Transworld Skateboarding, Surfer, Beach Culture). През 1992 основава свое собствено списание, Ray Gun. 1995 го заварва в Ню Йорк, начело на собственото му студио David Carson Design и като автор на първата му книга, The End of Print - най-продаваната книга за графичен дизайн някога. Революционният му стил привлича впечатляващ брой корпоративни марки, но винаги намира време, за да подпомогне различни проекти като плакатите за документалния филм Хелветика, изданието The Book of Probes, с което отдава почит на Маршал Маклуън, или обложките на албумите на Nine Inch Nails. Дейвид Карсън със сигурност е един от творците, които са оставили огромна следа във визуалната култура на съвремието и затвърдили култовия статут на типографията днес, плюс, освен че е наистина вдъхновяващ оратор. Все още кара сърф.

През 2007-а Рето Ветах и Андре Кньорих, съответно професор и асистент-изследовател в Университета за приложни науки в Потсдам, стартират инициативата с отворен код Fritzing. Този инструмент все още се използва от хиляди Arduino ентусиасти по цял свят, но най-важното – проектът надхвърля академичните среди и поставя началото на IxDS или Interaction Design Studios. Продуктите им варират от G - Gender Inspired Technology до Curry Up! и могат да бъдат видени на форуми като Ars Electronica, CeBIT или Световния мобилен конгрес. С клиенти като Skype, Sony, BASF, BMW и Deutsche Telekom в портфолиото, вероятно се чудите каква е тайната на IxDS? Не само тяхната отвореност към интердисциплинарния опит и либералната им култура на работа, но и огромната мрежа с "експерти от ежедневието”, които осигуряват бърза и практична обратна вързка на всяка стъпка от процеса по разработка.