София Бобчева: Трудна работа е да си попфолк певица

София Бобчева е едно от най-свежите имена на новата театрална сцена. С нея вече ви запознахме във връзка с премиерното тогава представление "Пет жени в еднакви рокли", което може да гледате в театър "Сълза и смях", а сега я срещаме две години по-късно, изгряла като най-новата звезда на Народен театър "Иван Вазов" и с главна роля в един станал за няколко месеца култов филм, разглеждащ родната действителност, пречупена през призмата на кръшните танци, лъскавите ланци, скъпите коли и леките жени.

Именно по тези въпроси си поговорихме с чаровната София, за която тепърва ще слушаме, и то много...

Последната ти екранна изява бе във филма "Шшшт, попей ми". Лесно ли се играе попфолк певица?

Изобщо не е лесно. Много е трудно даже, особено когато става въпрос за подготовката на външния вид. Само гримът е минимум два часа и половина, след това един час ти правят косата. После се минава на облеклото, което включва токове, високи поне 12 см, неудобни костюми и какво ли още не. Изобщо, не знам как певиците издържат по цяла вечер, облечени по този начин. На всичкото отгоре, изкуствената коса тежи поне два килограма. Гримът пък се разтича, особено когато започнеш да се движиш и танцуваш. С токовете едва ходиш. Общо взето, на мен цялата тази работа ми се видя адски изморителна. Ние им се смеем, обаче тяхната хич не е лесна...

Няма да забравя момента, в който трябваше да снимаме чалга клип. Ужасен зор видяхме, докато ме направят, а след това прекарахме 7-8 часа само в снимки, и то във вида, който току-що описах. Наистина беше доста изморително.

А кое ти бе най-интересно в образа на Веска?

Най-приятно ми бе това, че режисьорите Андрей Волкашин и Петър Вълчев ни даваха да импровизираме. Те са изключително приятни млади момчета и с тях се работи много леко. Когато работата по определен кадър приключеше, те ни оставяха поне още 3-4 минути да играем свободна интерпретация и никога не ни спираха. В интерес на истината, едни от най-хубавите моменти във филма са именно плод на импровизация.

Значи до голяма степен ти си дала много от самата себе си у Веска?

О, много, да. Бивах оставяна да импровизирам и се отпуснах до голяма степен. Атмосферата на работа бе свободна и приятелска и аз имах възможността да експериментирам. Може би това е причината тази роля да ми харесва най-много от всичко, което съм снимала досега.

Защо смяташ, че избраха точно теб за ролята на Веска?

Всъщност ролята беше предназначена за друга актриса. Целият сценарий бе написан за Силвия Станоева, която играе жрицата на любовта и мой ментор, и за още една колежка. Тя е доста популярна и всъщност не си приличаме изобщо. Случи се така обаче, че непосредствено преди началото на снимките на нея ѝ се появи ангажимент. А с мен екипът се бе свързал във връзка с някаква епизодична роля във филма. Като се видяхме обаче, аз много им допаднах и казаха: "Това е нашата Веска!"

В "Шшшт, попей ми" имаше няколко изключително смешни секс сцени с твое участие. Как се справяш с подобна тематика, срам ли те е?

О, много ме е срам, но така се случва, особено в киното, че винаги ме викат за такива роли! Може би се дължи на русата ми коса, не знам! Практиката обаче ме направи непукист и вече не ми пука – просто се смея. Когато става въпрос за секс сцени, е много важно с какъв партньор снимаш. Когато колегата ти е професионалист, всичко става много по-лесно и няма проблеми.

Разбрах, че по "Шшшт, попей ми" ще се прави сериал?

Сценарият за сериала е готов, нямам информация обаче дали вече има някакво конкретно предложение. Много се надявам режисьорите просто да не са ме информирали още.

Иначе идеята е страхотна – екипът е същият, като към персонажите са добавени още много нови, изиграни от няколко известни актьори, чиито имена няма да назовавам все още. Във фабулата са вкарани разни сводници и всякакви образи, които правят сериала нещо уникално. Такъв досега не е правен, това го гарантирам.

Сега е моментът да се похваля, че избраха сцена от "Шшшт, попей ми" за прожекция на кинофестивала в Берлинале. Това е финалната сцена на мен и на Снежина Петрова, в която сме до дървото.

Наложи ли ти се да се потопиш в попфолк културата, за да изиграеш ролята на Веска?

Да, наложи се. Даже докато ни гримираха, умишлено ни пускаха чалга песни и клипове. Трябва да призная – има много смешни. Те уж имитират Бионсе и другите поп звезди, но резултатът е трагичен.

А какво е мнението ти за философията за материалното над всичко, която масово се налага на младите момичета у нас? Ситуацията излиза извън контекста на смешното...

Това определено не е забавно и естествено, не ми харесва. Самият филм тече уж смешно до въпросната сцена, избрана за Берлинаре, и именно тя показва, че нещата всъщност изобщо не са толкова комични, а всъщност са горчиви. Но това сякаш е глобален светоглед, който излиза извън контекста на местната чалга. В момента всички актуални поп и рап изпълнители са издигнали на пиедестал парите и секса. Всичко вече се върти около тях.

Иначе какви ги вършиш тези дни?

Тази дни предимно репетирам. Сега доста упорито една нова пиеса за Камерна сцена на Народен театър "Иван Вазов", в която главната роля е поверена на Филип Трифонов. Комедия е и се казва "Чайки пият чай", с режисьор Росица Обрешкова. Премиерата е в края на февруари.

Отделно от това, в момента се опитвам да си довърша магистратурата и си играя в останалите представления.

Предстои да вляза и в постановката "Рицар на Светия Дух" отново в Народния театър на мястото на Ана Пападопулу, която е бременна.

Общо взето, занимавам се с театър.

Разчу се, че ще сменяш Ани и някои медии вече не пропуснаха да ти лепнат прозвището "новия секс символ на Народния театър"...

Това е много смешно. Чела съм го и честно казано, много се смея. Чак пък като такъв секс символ не се възприемам, хаха.

А какви са наблюденията ти до момента, истина ли са приказките за тази остра конкуренция между актрисите?

Разбира се, че я има. Но това не е лошо. Даже е хубаво да има конкуренция, защото по този начин държиш нивото високо. Колкото до някакви интриги – може и да има, но аз лично не съм се сблъсквала с такова нещо до този момент.

Казваш, че на театралната сцена играеш много по-разнообразни роли, отколкото в киното – имаш ли любима?

Принципно си ги обичам всички. Но още от едно време любима ми е тази, която изиграх на дипломирането си в пиесата "Красива птичка с цвят зелен", отново на Роси Обрешкова, в която играех 100-годишна старица. Ролята ми бе изключително интересна. Мога да спомена още превъплъщението си на Изабел в "Илюзията" на Пиер Корней, която се играе в НАТФИЗ. Тя е част и от магистърската ми теза.

А има ли нещо, което не би могла да изиграеш?

Генерално, имам желание да мога да играя най-различни роли. Установила съм обаче, че на мен стихията ми е в крайните образи: или много смешни, или по-драматични. Има обаче един среден момент, по-балансирани роли, които май са ми най-трудната част и са голямо предизвикателство.

Смяташ ли, че ролите, които актьорът играе по-лесно, са онези, които съвпадат с характера му? Ти си доста експресивна...

Може би е това, а може би е от зодията ми. Близнаци съм, хаха.

Възприемаш ли себе си като по-нишова актриса – хората като че ли масово те асоциират с по-комедийни роли?

О, определено имам желание да експериментирам. Даже в момента играя в две представления, които са много далече от сатирата: едното е "Очите на другите", другото се казва "Злият принц" на Георги Тенев – и двете се играят в Народния театър. Искам да съм различна.

В колко точно постановки играеш едновременно?

В "Аз плащам", "Пет жени в еднакви рокли", "Веселите уиндзорки", "Очите на другите", "Злият принц"... В Народния са общо пет, в НАТФИЗ – една, като сега репетирам шеста и ще вляза и в седма.

Едновременно с това работиш и върху дипломната ти работа?

Да.

Как смогваш?

Добре ми е. Когато човек има желание и настроение, даже е удоволствие.

Имаш двойно гражданство – българско и канадско – не си ли обмисляла да се пробваш зад граница?

Засега не. Още много неща имам да направя тук, а и не ми е станало чак толкова безинтересно, че да се пробвам на други места. В Канада е хубаво, но аз в крайна сметка съм българка и си обичам България.

Още сме в началото на годината – какво ще си пожелаеш да ти се случи през настоящата?

Пожелавам си да съм жива и здрава и да съм най-вече спокойна и уравновесена. Пожелавам си да имам работа, която ми носи удовлетворение и много, много любов.