Срам! Спряха парите за археология

За разлика от евробюджета за културните ни ценности, българският в последните години е повече от скромен. 

Тази година за първи път в 136-годишната история на Третата българска държава няма да бъдат отпуснати пари за планови археологически разкопки. Планови разкопки означава проучване на значими от гледна точка на научната информация, а и качества на находките, проучвания.

Няма да бъдат изследвани столици като Плиска, Преслав, Трапезица, Царевец. Древни областни градове като Силистра, Калиакра, Несебър, Созопол. Римски градове като Дебелт, Нациария, Нове, Никополис ад Иструм.

Проф. Божидар Димитров припомня, че по време на войните, когато държавата ни е печелила не една и две битки, е имало пари за разкопки, тъй като дори тогава на показ са изниквали забележителни съкровища.

"По време на войните учените са били мобилизирани и обединени в разузнавателен отряд под началството на проф. Богдан Филов, тогавашният директор на Националния музей, наречен тогава Народен", разказва професорът. 

Разкопки са правени главно в новоосвободените територии. Най-голямата находка е при разкопките край с.Требенище, Охридско. Намереното там съкровище, освен множество сребърни и бронзови съдове, съдържа и две златни маски на погребаните там илирийски владетели.

Златно прабългарско съкровище, състоящо се от коланни токи, е открито и край село близо до Чаталджа. Археологически разкопки са правени и в Онгъла – огромния /48 кв.км./, прабългарски военен лагер край с. Никулицел в устието на Дунав. 

Европа ни е дала милиони за реставрация и консервация на археологически обекти у нас. Благодарение на щедростта й 70 вече са превърнати в туристически атракции.

За сравнение държавата е отделяла за консервация, реставрация и опазване на недвижимости едва по 500 - 600 хиляди лева за последните години.