Завършва реставрирането на три знакови български средновековни крепости - със средства по програми на Европейския съюз и на местните общини, съобщи директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
В неделя, 20 октомври, сливенци ще открият възстановената крепост "Туида” - предшественик на съвременния град. Ще ги последват кюстендилци с крепостта "Велбъжд”, а след тях ще е крепостта "Траянови врата”, известна и като "Щипон”.
И трите крепости са свързани с драматични събития от българската история. При "Траянови врата” /”Щипон”/ цар Самуил разгромява на 19 август 896 г. византийската армия , водена лично от Василий ІІ.
Императорът се спасява с малка част, но войската му погива до последния човек. След тази победа България се превръща в неоспорим хегемон в Югоизточна Европа до началото на следващото хилядолетие.
Велбъжд е от големите български областни градове, а след падането на Търново през 1393 г. се превръща в столица на независима българска държавна формация. Нейният владетел, Константин, загива в битката при с. Ровине в Добруджа през 1394 г.
"Трите възстановени крепости са малка част от шестте хиляди крепости по българските земи, които са най-обемните паметници на културата, оставени от нашите предци. Порутени /някои до основи/ през годините на османското владичество и известни днес с прозвищата "градище”, "кале”, "хисар” или "асар”, след като ни опазиха като народ от вражи нападения между VІІ-ХІV век, те заслужено са обект на внимание от страна на общините.
През 2008 г. се появи повикът "Всеки град и всяко село да издири, да проучи археологически и да възстанови своя предшественик”, който даде тласък на културно-историческия туризъм и на патриотичното възпитание на младежта.
Успехите са сериозни: Созопол – 1 млн. туристи в повече, крепостта при с. Белчин – 600 000 туристи, Армира, при Ивайловград – 100 000 туристи, Перистера, при Пещера – 75 000 за шест месеца", информира директорът на НИМ.