Вчера, 29 март, в институт "Сервантес" в София се състоя литературна беседа с един от най-успешните и провокативни испански автори – Хосе Карлос Сомоса. Българските читатели го познават от романите му "Зигзаг", "Ключът към бездната", "Клара и сянката" и "Пещерата на идеите" (ИК Колибри).
Писателят се срещна с най-запалените си фенове и журналисти, с които поговори за новия си роман "Стръв", за философските си възгледи и за похватите, които използва във въздействащите си романи, изпълнени с фантастични сюжети, нестандартни научни теории и криминални завръзки.
Както отбелязаха някои от присъстващите, Сомоса, освен отличен писател е и страхотен оратор. Той успя да потопи публиката в изключителния си свят и да я направи част от него по един вълнуващ начин.
"Ние сме същества, водени единствено от страстта. На нея трябва да се доверяваме. Трябва да се осланяме на своите емоции, а не да ги обмисляме. Започнем ли да мислим за тях, тогава всичко се обърква. Ето например, аз мислех, че това, което ми харесва да правя е да бъда лекар. Но, това бе грешно. Открих, че моята истинска страст е писането", разказа Сомоса, който по образование е психолог, но се обръща към писателската професия, която му носи световна слава.
"Любимата ми част от процеса на писане е измислянето, мисловното пътуване, което правя, преди да започна да пиша романите си", сподели той, записан за процеса по създаване на един роман.
"Това е точно като планирането на вълнуваща екскурзия – вие си представяте по кой път ще тръгнете, кои градове и забележителности ще посетите, къде ще преспите. Представяте си всички емоции, които ще изживеете и местата, които ще видите. Същото е и с идейната постройка на историята. Обожавам този етап. След това, за жалост, трябва да започне същинската част – писането", шеговито отбеляза майсторът на фантастичния трилър.
"Най-тежък за един писател е моментът, в който той приключва последната страница. Когато завършвам романите си, се чувствам празен, самотен и ужасно потиснат", разкри Сомоса пред публиката.
Запитан дали мисли за своите читатели, докато пише историята си, Сомоса сподели: "Един писател никога не мисли за своите читатели – ако го направи, то той е обречен на неуспех, защото те са толкова различни и ако трябва да се съобразява с тях, то, в крайна сметка, не би могъл да напише нищо – едни няма да харесат това, други онова. Докато пише, писателят мисли за себе си. Или вижда себе си като читател. Всички творци правят онова, което се струва интересно на самите тях. Когато пиша роман, то аз гледам на него като онова, което би запълнило празнините в собствената ми библиотека.
Всеки, който е чел романите на испанския писател може да потвърди, че неговите истории са пълни със сцени, наситени с толкова реалистичен страх и вълнения, че започват да действат на читателя на физическо ниво.
На въпроса на iNews как се описват толкова наситени емоции, Сомоса отговори: "Винаги, когато трябва да напиша такава сцена, аз се смазвам емоционално. Приготвям се дълго, защото такива сцени и емоции ми костват много. Те ме изстискват и натоварват психически. Изобщо не е леко. Същото е и със смъртта на моите герои. Знаете ли, никой от художествените герои всъщност не иска да умре. Той се бори за живота си с всички сили, вкопчва се в надеждата. А, има ли надежда, има и начин. Ето например, случвало се е няколко пъти моите герои сами да ме спират да ги убия. Аз съм начертал сценария, "осъдил" съм ги на смърт, но те ми казват: "Не. Не и днес".
В книгите си Сомоса обича да се захваща за една криминална нишка, около която да завърта своите герои и нестандартни научнофантастични теории и идеи.
"Обичам крайното поведение. Когато човек е изправен пред страха от убийство например или се среща с някакво непознато зло, той е готов на крайности. Тогава психологията му е най-интересна. Но, страхът от смъртта изобщо не е най-страшното нещо. Любовта е много по-страховита. Много по-страшно е да се влюбиш", подтикна Сомоса публиката към размисъл.
По време на беседата писателят поговори и за новата си творба "Стръв" (ИК Колибри), която се съсредоточава върху творчеството на Шекспир и развива една фанстастична теза за тайните гностични общества, свързани с името на великия драматург и с предопределеността на изкуството и литературата като цяло.
"Литературата – това е най-безсмисленото и непотребно нещо", смело заяви авторът. "Може ли някой да ми каже за какво ни е тя всъщност? Та тя е толкова различна за всички – не е унифицирана. Много обичаме да слагаме етикети на всички неща от заобикалящия ни свят, а това е толкова ненужно. Не би могъл да дадеш качествена харектеристика на литературата. Това е невъзможно. Също като любовта – за какво ни е тя? Та любовта също е тотално непотребна. И в същото време, най-хубавото нещо на този свят е да се влюбиш."