Художници на открито рисуват Стара София

Художници на открито в центъра на столицата пресъздават в творбите си визията на Стара София. Рисунки, графики и икони от началото на 20-ти век разказват за историята и културата на хората по това време, които са се разхождали по някогашната улица "Търговска", посещавали са Градската баня и са пазарували от Солни пазар.

На тротоара за българско изкуство пред храм-паметника "Св. Ал. Невски" близо 200 художници са запечатали в картините си традициите, архитектурата и импулса на живота в новоизграждащата се София, съобщава БТА.

"Най-ценното в нашия занаят е директният контакт с купувачите, разказа за ежедневието на творците художникът Боян Донев. Според него за хората е атракция да наблюдават как творците създават произведенията си. Затова доста често се спират просто да ни погледат, докато творим, отбелязва Донев.

По думите му туристите проявяват интерес към картини с обектите, които вече са посетили, затова и катедралата "Св. Ал. Невски" е една от най-продаваните. Лошото време и слуховете, че ще бъдат преместени са най-големите страхове на художниците на открито. Те споделят, че черпят вдъхновение от живата връзка с хората, природата и забележителностите в центъра на София, която могат да получат само под открито небе. Затова за тях мисълта да работят в ателие или галерия звучи като окови.

Сред картините, пресъздаващи Стара София, могат да бъдат видяни Царският дворец с градината и оградата, бул. "Клементина", площадите "Бански" и "Трапезица", Централният затвор от 1911 г. и др.Наред с тях се продават и копия на стари византийски икони, както и чудотворните икони от Рилския и Бачковския манастир. Освен това на паната могат да бъдат намерени и рисунки на възрожденски къщи, сгради със стара българска архитектура, улиците в Копривщица и др.

За любителите на антики се предлагат всякакви старинни предмети, аксесоари, монети и бижута. Ежедневно през "артистичната улица" минават стотици туристи, гости и граждани на София. Много от тях, впечатлени от родното изкуство, са оставили бележки за спомен в тефтера на Боян на различни езици, сред които гръцки, иврит, китайски, японски. Първото послание датира от преди десет години, но звучи мъдро и днес: "Когато не забравяме изкуството си, имаме бъдеще".