Честваме годишнина от Илинденско-Преображенското въстание

Илинден е! Църквата почита паметта на св. Илия, но този празник в България носи и друг знак.

Днес се чества и годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. То се смята за връхната точка в освободителното движение на българите в началото на XX в., но е и един от най-драматичните и трагични моменти в българската история.

През 1902 г. избухва Горноджумайското въстание. Организирано и проведено от Върховния македонски комитет то е без сериозна подготовка и обхват, в резултат на което е жестоко смазано от турските власти.

През януари 1903 г. на конгрес в Солун на част от членовете на ЦК на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО) е взето решение за избухване на ново въстание. Възприема се тактиката на перманентната революция: в Битолски окръг то да избухне на Илинден, в Одринско – на Преображение, а в Серски революционен окръг – на Кръстовден. На 2 август (Илинден по стар стил) започват боевете в Македония, с което въстанието избухва.

Постепенно се обхващат Битолско, Леринско, Костурско, Охридско и Кичевско. В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности – българи, власи и гъркомани. Никой не посяга срещу мирното турско население. "Доблестно въстание срещу цяла империя" - възхищава се един австро-унгарски дипломат.

На 19 август - Преображение - пукват първите пушки на Странджанско. Османската власт е свалена в Ахтопол и Василико (дн. Царево), изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград. Провъзгласената тук Странджанска република започва да се грижи за живота и поминъка на населението.

Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия. В резултат на това въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември прави тънък дипломатически ход. Той обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието.

Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство. Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта.

На 17 септември щабът на въстанието изпраща молба до български отговорни фактори да обявят война на Турция. При съществуващата международна обстановка България няма нито сили, нито възможност за реална помощ.

През септември 1903 въстанието е потушено. За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско стават 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук.

Опожарени са 205 села, съвършено разрушени са 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България.

Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи своята борба до извоюването на националната си независимост.