Празнуваме денят на мъжките рожби - Петльовден (по стар стил, бел. Ред.). Празникът е наречен още Зимна Богородица, Вълча Богородица и Сретение господне.
Корените на църковния празник идват още от ранните векове на християнството. Той е един от четирите празника, посветени на Божията майка. Той съвпада с четиридесетия ден от рождението на Иисус Христос, когато Богородица го носи в Йерусалимския храм.
Според народните вярвания на 2 февруари се празнува Петльовден, но заради разликата в Грегорианския и Юлианския календар празникът се чества по нов стил и на 20 януари.
Традицията повелява на този ден да не се работи, защото децата ще се раждат белязани. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае се какво дете ще се роди – дали ще е мъж или жена.
Тъй като Петльовден е празник за момчетата и мъжките рожби, народният обичай гласи, че именно момче от къщата трябва да заколи петел на прага на дома си. С кръвта му се прави кръстен знак на входа да дома, а главата се забучва на видно място до вратата. Краката на петела пък се изхвърлят на покрива на къщата. Перата се запазват, за да бабуват с тях жените и да лекуват децата си.
Ритуалът по приготвянето на птицата предвижда закланият петел да се изхвърли извън двора, след което се прибира обратно и се вари цял. Свареният петел се раздава по съседите за здраве на мъжките деца в къщата. В някои села се колят кокошки за здравето на женските рожби.
Освен Петльовден, на днешния ден се честват и други празници - Големите Дионисии, които са свързани с ритуали, които по-късно християнската догма определя като разгул и разврат.