Чета, следователно дишам

През неделите на август София е по-пуста от всякога, а "Шишман” изглежда като мечтаната пешеходна зона. Само кафенетата там са пълни и напомнят, че скоро животът във вените на столицата ще започне да тече с пълна сила.

Докато сякаш съзнателната част от живота в иначе претъпканата София се е пренесла в другия край на България и се къпе в морските вълни, градът не спира да живее в един особен ритъм.

Този ритъм е обагрен от идеята, мисията и разгръщането на образа на този град в осмислянето му като културна столица. Целият август София диша, приютявайки едноименното събитие и пресичайки живота на интересните хора, живеещи на това място.

Всяка неделя от месеца пренася тези хора в различна локация, за да напомни, че макар времето да е спряло, страниците на културния живот не са затворени.

Втората неделя на август премина като прочетена на един дъх книга, от която излизат цветни образи и приказки, които мечтаем да се сбъдват ежедневно. Всъщност това, за което мечтаем, е хората, кръстосващи улиците на този град, да носят под ръка или в пъстрите си чанти книга. Именно това беше и мисията на второто голямо събитие в рамките на "София диша”.

Темата за литературата някак съвсем естествено се настани на улица "Ангел Кънчев”, където множество шатри с ентусиазирани млади хора, прегърнали идеята за насърчаване на четенето, раздаваха на минувачите усмивки и страници, пълни с думи.

Озовавайки се в центъра на цялата тази книжна лудост, посрещането е страхотно - симпатична Шатра таро предлага предсказване на бъдещето чрез стихове. Стихотворните интерпретации на избраните карти на минувачите карат престрашилите се да се гмурнат в бъдното да сядат плахо на малкия стол.

Малко по-надолу на простор висят броеве на периодични литературни издания. Преобразяването на ул. "Ангел Кънчев” в пешеходна зона я превръща в море от хора, които се гмуркат сред страниците, за да напишат нещо на пишеща машина или просто да се порадват или измъчат, докато пишат на БДС.

Отстъпването отвъд сивото ежедневие води до прозрения пред позабравената от живеещите пред монитора пишеща машина, защото клавиатурата трудно ражда думи като "Аз съм емоционално объркана библиотека”.

Литературната София диша приюти не само сериозните любители на книгите, но даде шанса и на малчуганите да направят нещо свое, да напишат, нарисуват нещо или просто да поседят на улицата с Валентина Стоева от Detskiknigi.com, която да им почете от поредната страхотна детска книга.

В рамките на един ден София сбъдна мечтата на всеки книжар, библиотекар и всеки, носещ в сърцето си думата "книга”, изписана с мастило.

И докато София вдишваше мириса на стари и нови книги, си върнахме ритъма на онази София, живееща сред герои, книги и автори.

Днес спокойно можем да си кажем: "Дишам, следователно чета. Чета, следователно дишам".