20 години СЪНРАЙЗ показват светлата страна на рока

СЪНРАЙЗ - светлата страна на рока, една от най-големите блус и рок банди у нас, навършва 20 години през 2012 година. За музикантите от СЪНРАЙЗ обаче годината няма да е никак фатална - напротив на тях им предстоят много изяви, нов албум, турне с рок легендата Кен Хенсли и какво ли още.

Моряците - наричат ги така, защото всички от Бургас и Варна, ни обещават цяла година, изпълнена с много музика. Когато с фронтмена Георги Мархолев започнахме интервюто, забелязах, че на врата му висят три важни символа, както за него, така и за бандата - китара и кръст от сребро и сребърно перо за китара във формата на сърце, подарено му от Кен Хенсли. СЪНРАЙЗ е философия, музиката им представя вярата в светлината. Какво точно имам предвид? Прочетете в следващите редове.

Кое е по-близко до тебе – блусът или рокът ти е повече на сърце?

 - Искам да ти кажа, че и блусът, и рокендролът са ми в сърцето. Така съм възпитан, просто по щастлива случайност, от моите родители. Те слушаха много рокендрол – Литъл Ричард, Елвис Пресли и Beatles. Beatles за мене са учители. А блус винаги съм можел да свиря, не зная защо. Когато започнах да свиря на китара - започнах с блус. Тогава си спомням, че за 6 месеца направих 80 песни на Beatles и няколко на Rolling Stones, плюс песни на Литъл Ричард, Елвис Пресли и др. Но блус винаги съм можел да правя, умея да импровизирам. Това наистина е странно и нямам обяснение как се случи. Просто блусът винаги е бил в мене. Винаги ме е привличал много и съм усещал, че тази музика е моята музика.

 Наскоро съобщи, че искаш да възродиш блус фестивала на Бургас (Bourgas Blues). Каква е историята ти с него и какво точно планираш?

- През 1994 година едно лято, когато се прибрах в Бургас, заедно със СЪНРАЙЗ – Ясен Димитров, Христо Стефанов и Митко Семов, останахме приятно изненадани, че в град Бургас е организиран блус фестивал. Бургас беше точното място, а точният човек беше в организационния комитет. Това беше Пламен Ставрев, нека го прости Бог. Той беше уникален блусар, наистина. Когато организаторите на фестивала разбраха, че се завръщаме, ни поканиха като хедлайнери на тоя фестивал. Тогава ние се появихме с името СЪНРАЙЗ.

Бяхме неизвестни с това име в България. Всички ни знаеха от едно време със старото име на бандата – Дъга. През 90-та година за последно свирихме с това име. Оттам вече само в чужбина сме били. Връщахме се в България само за кратко. След това от 1992 година СЪНРАЙЗ е с този си състав. Тази година празнуваме 20 години.

Та, '94-та последва блус фестивалът. Толкова бях щастлив. Просто СЪНРАЙЗ забихме убийствено. Това беше един истински хепънинг – "ала Уудсток", само че на сцена, с българи с приповдигнат дух, уникални музиканти, хора с вяра във всичко позитивно. Бяхме един голям бум на тоя фестивал.

Благодарение на участието ни в него, се запознахме с хора, които ни предоставиха студио и то при съвсем поносими условия, както и с хора ,които помогнаха, за да можем да си запишем авторските песни. Този фестивал продължи да съществува и ние свирихме всяка година на него.

И suddenly, изведнъж, по някаква незнайна причина, цялото това нещо се развали.

Не можа да придобие голяма популярност и да привлече интереса на медиите, а трябваше да има медиен партньор. Но фактът е, че този фестивал след 13-14-годишна история спря да съществува. И като стана Spirit ot Bourgas се прокрадната някакви изречения, че сцената от блус фестивала, се е преместила. Не, това няма нищо общо с бургаския блус фест.

Блус фестивалът се провеждаше в два дни. Имаше нови групи, които свиреха рано, което е важно – да се дава сцена и възможност на млади музиканти и по този начин те да се мотивират свирят на живо. Имаше и утвърдени имена, имаше и джаз музиканти. Например, като гост-певец съм бил на сцена с бенда на Ачо Заберски, свирили сме във формации с Иван Лечев, с Кирил Маричков. И с Пламен Ставрев много пъти сме си говорили да направим един блус албум заедно, да запишем нещо заедно.

Когато през миналата година ми връчиха наградата за бургаския принос в българската духовност на Сдружение "Бургас", ме изненадаха с присъствието на Пламен. И аз му казах: "Пламене, дай да го направим този албум, за който говорим толкова време! И да възродим Бургаския Блус Фест ". Стиснахме си ръцете, но ето какво стана – той почина ей така, както си изглеждаше прекрасно.

Сега абсолютно искам да обърна нещата.

Това беше първото нещо, което казах, след като Пламен почина – мисля, че този фестивал задължително трябва да се възобнови и да носи неговото име. Моето предложение беше дори да се казва "Гурбет блус фест", защото Пламен има една песен "Гурбет блус", която аз сега ще запиша в аранжимент с биг бенда на БНР, със СЪНРАЙЗ, и ще пуснем гласа му, т.е., ще бъде дуетен запис. Търся всякакви съмишленици, за да ми помогнат за тази идея, има вече и фондация "Пламен Ставрев". Бургаската общественост е много позитивно настроена. На всички им харесва заглавието "Гурбет блус Фест- Бургас ". Споделих и с кмета на Бургас и той също прие идеята. Просто трябва да го направим.

Можем ли да очакваме това да стане това лято?

- Ще направим всичко възможно, аз дори съм в контакт с един много известен блусар - Джо Бонамаса. Живот и здраве, ако успеем да постигнем някаква уговорка и той има възможност да дойде – дали сега или другото лято..., но някаква такава голяма звезда да бъде чуждестранен хедлайнер на тоя фестивал, е нещо уникално. Той е мега звезда, а все пак става въпрос за пари. Но пък имам и контакти с неговите музиканти. Надявам се да постигнем нещо в тази посока.

Кое е най-паметното за тези 20 години СЪНРАЙЗ?

- Тази група е целият ми живот. Дъга и след това СЪНРАЙЗ. Аз съм бил винаги неин ръководител, просто това е моята група. Отдал съм й живота си, с безусловната подкрепа на майка ми и баща ми. Бих казал, че те са абсолютните продуценти на тази група във всяко едно отношение. Ядяхме вкъщи, бяхме заедно постоянно, родителите ми са били зад мен и групата винаги. С Христо Стефанов, басистът, свирим още от ученици. След това той направи Фанданго, сега пак е в СЪНРАЙЗ. Взехме Ясен също от чина в училище, Митко открихме през 1990 година. Дълга история. Имаме проблеми сега с финансирането на проекта ни, но с добро желание и вяра, както и с правилни действия смятам ,че ще се справим! С Божията помощ, разбира се!

СЪНРАЙЗ е философия, това е начин на живот. С музиката си, аз отправям своите послания, а те са за светлина, за обич, за това хората да бъдат заедно.

Винаги сме били позитивно настроени. Винаги сме търсили светлото в рока, не тъмното. За много хора рокендролът и хеви метълът са олицетворение на тъмното, но ние не сме. Всички музиканти от СЪНРАЙЗ са на изключително ниво. Аз и Христо кръстихме групата на песента на Кен Хенсли. Сега той свири с нас и ни помага да изведем нашия продукт в Европа, да имаме по-голяма публика. Записахме песента "July morning” с него и с гост певец Джон Лоутън, заснехме и първият сюжетен видеоклип на песента. Правим турне със СЪНРАЙЗ и All Access Project с гост Кен - Rock on the Rocks се казва. Правим и филм, посветен на България. За да покажем природните забележителности и арт-продукция на България. Идеята е да направим премиерата му в Берлин на 1 юли, с помощта на Българския културен институт. Миналата година направихме пет концерта, тази предстоят още седем, дай Боже, да успеем да се справим с финансирането, за да завършим този филм. И заедно с него двойния албум S.O.S., който ще съдържа 23 песни – 12 авторски и 11 кавър версии.

Как се намерихте с Кен Хенсли?

- С Кен Хенсли се запознахме през 2005 година в Банско. Отидохме да го гледаме на един концерт заедно с Ясен. Аз бях решил просто да се запозная с него. Най-силното нещо, което ме е впечатлявало в Кен Хенсли, още когато бях малък, беше това, че той е написал повечето текстове на песните, както и самите песни на Uriah Heep. Отидохме с Ясен, свирихме в Банско, запознах с Кен Хенсли, дадох му един диск и той след 3 дни ми писа и ми каза, че песните, които съм му дал са просто перфектни, че песента "Carry on” е просто световно парче и че трябва тази музика да се покаже на света.

След това за кратко прекъснахме комуникацията си, а в България дойде Джон Лоутън. Предложих чрез него на Кен да запишем песента "July morning". Кен дойде, записахме песента, той видя, че бандата е сериозна. Каза, че това е една от най-добрите групи, с които е свирил въобще, което за нас беше много голямо признание.

А той е много пестелив на подобни признания – до такава степен, че той казва: "Аз избягвам да говоря за музиката на други хора, за да не ги обидя, ако не ми хареса". Но той доста говори за нас, даде доста интервюта в Германия. Чрез твърдия си характер той успя да популяризира нашата музика. Защото в Европа всички ни свързват с чалгата, а Кен наистина помага на СЪНРАЙЗ, а по този начин и на България.

Истината е, че ние имаме нужда от това България да подкрепя българската музика, за да излезе и зад граница. Това е изключително важно.

Обиден ли си на българската публика, затова, че масово слуша чалга?

- Не, хората са жертви. От 15 години се промотира изключително и само чалга. Инвестиции за милиони левове се правят в тази посока и тази култура се лансира.

Освен това българските медии не пускат нова музика на български автори. Това трябва да стане държавна политика.

Както е във Франция – 30% от пусканата музика е задължително френска. Нека и ние в България да бъдем патриоти по този начин. Въпрос на държавна политика трябва да бъде да се представя можещият българин, защото той пък представя България. Ето например, Софи Маринова има уникален глас. Тази жена има Божи дар. Но Софи Маринова е длъжна, след като ще представя България на "Евровизия" да се шлифова поне малко, ако има въобще някаква идея България да не се свързва единствено и само с чалгата - не само като музика, а като манталитет и начин на живот.

И Тина Търнър е родена в едно затънтено американско село, но виж по какъв начин се държи. Чалга манталитет и чалга възпитание на една цяла нация вече трето, четвърто поколение – няма как да ни приемат насериозно при това положение. Ето това, което направиха Стоян и Елица на "Евровизия" – то е честно, истинско е, тяхно си е. И хората го оцениха.

А какво мислиш за блуса в България. Има ли бъдеще той у нас?

- Как да няма, разбира се, че има. Сега аз имам подготвен блус албум с гости музиканти. Поканил съм Глен Хюз, който сега свири с Джо Бонамаса. Има една група Blues Traffic – свирят убийствено. Много вярвам в младото поколение.

Какво се случи с кампанията ти за обявяване на 1 юли за Ден на свободния дух?

 - Кампанията продължава. Търсим съмишленици. Опитахме се да го вкараме в парламента, а сега ще се срещнем и с президента. Ще има голям Джулай тази година, защото искаме да покажем, че той наистина символизира свободния дух. Но аз не приватизирам Джулая, както някои хора, се опитаха да ме обвинят. Въпросът е в това да се приеме като Ден на Свободният дух, да даде сила и мотивация на младите хора и да се покаже България като страна със свободен дух - ние, в България, имаме само дух. Пари нямаме, ние сме бедни, не произвеждаме нищо. Но духът ни е неизмеримо богатство, което трябва да ценим и използваме за градеж и за добро.

Какво искаш да направиш още в музиката?

- Искам първо Бог да ми дава здраве и да мога да пиша хубави песни. Имам идеи за нови проекти, надявам се да имам сила да ги направя. Сега стартирам един нов проект – Алгоритъмен блус, който е с образователна цел – разходка в историята на музиката. Сега искаме да направим един голям концерт в София с Биг бенда на БНР под наслов "алгоритъмен блус" - алгоритъмът на ритъма е блус, т.е. блусът е спасението. В концерта ще бъдат представени известни песни от жанровете блус и джаз, рок и поп класики – песни на Рей Чарлз, Елвис Пресли, Луис Армстронг, Арета Франклин, Beatles, Led Zeppelin, Джими Хендрикс, Стиви Уондър, Оскар Бентън, Луи Прима, Кен Хенсли, Щурците и други – от 50-те години на миналия век до днес.

Смятам, че музиката е вселенски език, начин на комуникация и на изпращане на послания. Смятам, че тепърва на СЪНРАЙЗ предстои творческо развитие, защото сега сме много по-добри музиканти, отколкото преди 20 години. Мисля, че имаме много какво да даваме още и ще го направим.

Наближава Великден, ти вярващ ли си?

- Да. Винаги съм бил. Дано Бог да ми помага – Той винаги ми е помагал, за което съм благодарен. Колкото повече хората се обръщат към Бога, толкова повече ще намерят душевен мир и ще намерят себе си. Тогава нещата ще тръгнат по по-добър начин.