EXIT революции

Не бях припарвала до Петроварадинската крепост в Нови Сад от три години, още когато по онова време EXIT се къпеше в старата си слава, наградена с отличие за най-добър европейски музикален фестивал. Тази година личните ми амбиции се сведоха най-вече до присъединяването на иконичното име на Ник Кейв към тазгодишния лайнъп, подплатено с това на фронтмена на Radiohead Том Йорк, който бе поканен със страничния си и адски любопитен проект Atoms In Peace. Останалото чисто от музикална гледна точка бяха залозите на старото, но изпитано злато, гарнирано с обилно количество местни (и по-евтини) изпълнители.

EXIT тази година празнуваше своя 10-годишен юбилей, като това бе поводът организаторите да станат още по-амбициозни и да направят нещо специално и то с доста по-ограничен бюджет от миналите години (кризата при фестивалите е глобално явление, което се чувства осезаемо навсякъде, дори и при отдавна утвърдените проекти и то не само в Европа. Тя се явява една нова икономическа реалност, в която съвременната сцена трябва да се подвизава, което я прави по-гъвката и изобретателна от всякога). И всъщност, решението на сърбите бе доста хитроумно – те решиха да разгърнат фестивала до цели пет дена, като влеят в него успешно кръстосващите европейските паланки и полета комерсиални проекти като фестивала на Prodigy Warrior's Dance и подвижната мегадискотека на David Guetta – имена, които сами по себе си продават без да е нужна излишна реклама.

Специално за рождения ден пък сърбите бяха заложили на цял отделен концерт на изключително позитивните диско ветерани Chic feat. Nile Rogers, които пристигнаха на брега на Дунава точно след едно доста успешно участие на английския фестивален гигант Glastonbury.

Фаворитите на първия фестивален ден бяха британската соул дама Алис Ръсел, чийто очарователен глас вече сме чували в София поне два пъти и стожера на хип-хопа Snoop Dogg, който се запали по ямайските шапки, пропя реге и прие своя раста Аз Snoop Lion. Именно лъва в кучето видяхме само два дена преди EXIT в зала Арена Армеец София, което ни подсказа че на сръбската публика той ще предложи именно позитивни реге ритми, примесени с модерно денс/ електро звучене (което, признаваме си, не му тича особено) и подплатено със старите, но златни химни от времето когато клиповете му изобилстваха на кучета-гангстери и шейкващи дупетата си кучки. Както и да е, Snoop Dogg е изпълнителят, който е бил отговорен за някои от най-силните моменти в 10-годишната история на EXIT и участието му точно тази година не бе изненада.

Петъкът пък бе резервиран за войската на алтернативните ветерани Prodigy, които последните години стоят повече на Балканите, отколкото на което и да е друго място по широкия свят, който вече ги боготвори повече от 18 години. Каквото и да направят Кийт Флинт, Максим и компания просто няма как да са слаби и всеки станал свидетел на опустошаващата им сетивата вакханалия може да го потвърди. Take me to the hospital!!!

Както вече споменах, EXIT се е рафинирал и като музикална селекция и като посетители, като усещането, което създава е по-скоро на по-отбран локален фестивал, в който се чувства засилено сръбско присъствие. (Това впрочем важи и за публиката, която традиционно съставлява парти настроени хипстъри предимно от Великобритания и Западна Европа, които идват по-скоро да се омажат доволно, а не толкова като почитатели на даден изпълнител. Тази година обаче те бяха малцинство, което се губеше в тълпите от местни фестивални фенове и представители на балканските нации – факт, който направи Петроварадинската крепост и къмпинга в центъра на Нови Сад едни доста по-чисти местенца.)

Доказателство за този факт бяха групи като Vrelo, който представиха една доста интересна колаборация между сръбска нардона музика и метъл. (Тук ще отворя още една скоба и ще отбележа, че world сцената набира все по-голяма популярност на Запад, като тя е една от предпочитаните дори и на Glastonbury. Фаворитите на вечерта обаче бяха алтернативните отличници Atom for Peace.

С ръка на сърцето мога да кажа, че това е един от най-интересните музикални проекти, видял бял свят през последните години. Създател, както казах, е култовият Том Йорк, а в състава ѝ се включват светила на алтернативната сцена като басиста на Red Hot Chilli Peppers Флий, както и самия продуцент на Radiohead Найджъл Годрич, Джоуи Уаронкър от Beck и R.E.M., плюс бразилския перкусионист Мауро Рефоско от Forro In The Dark. Проектът се събира през 2009, но дебютният им албум Amok излиза едва тази година, което стана и причина да потеглят на световно турне и да ни дадат щастливия шанс да ги видим на живо. Що се отнася до стила им, представете си самите Radiohead, но в един по-синтезиран, по-електронен вариант, които без проблеми можа да хипнотизира 10-хилядната публика, събрала се пред Main Stage.

Към края на гига на Atoms електронната Dance Arena започна вече да прелива от мераклии, отишли да се препарират на френското гуру David Guetta, последван от не по-малко култовите Mark Knight и Steve Angelo, но точно това го пропуснахме, тъй като този профил не ни влезе в интересите, а и във времето.

Алтернативата на електронната мелачка бе последното голямо участие на Главната сцена на британското електронно дуо Chase&Status, което вече изпитахме на родна територия на миналия Spirit of Burgas. Ако се кефите на здрави бийтове, преливащи от готин дръм-енд-бейс към досаден, но модерен дъбстеп и обратното, подправени от здрави речетативи и примесени с популярни, но все пак леко алтернативни хитове от сорта на "I think yo're freaky" на Die Antwoord, то наминете към Бургас и това лято, защото те ще се завърнат.

След Chase на сцената се качи агресорът Skism, който помля и без това вече размекнатите мозъци на фестивалните монстъри.

За мнозина тази година фестивалният ден бе библейската неделя, не за друго, а защото именно в седмия (т.е. петия) ден ще се да се появи Tой. Отецът на меланхолията Ник Кейв бе едно от най-атрактивните имена на EXIT 2013.Той се качи на главната сцена на Петроварадинската крепост последно през 2011 година с Grinderman.

Сега обаче пристигна с другия си проект - The Bad Seeds - с който тази година издаде и албума "Push The Sky Away", автоматично класиран като един от най-добрите продукти на годината, което си е доволно постижение, имайки предвид, че годината бе силна откъм иконични завръщания – като се започне от Дейвид Боуи и се стигне до Трики.

Както и да е, Ник Кейв е огромен и при появата му може да извика просто "Амин!"

Групата ни подари няколко парчета именно от "Push The Sky Away", които леко и неизбежно преляха в изкованите във вечността класики. Чухме We No Who U R, Jubilee Street, From Her to Eternity, The Weeping Song, Tupelo, Mermaids, People Ain't No Good, Into My Arms, Higgs Boson Blues, The Mercy Seat, We Real Cool, Red Right Hand, Jack the Ripper, като ни се искаше да чуем поне още толкова, но уви – дори и след три биса фестивалното време лети.

След Nick Cave and The Bad Seeds фестивалът започна да се излиза към маломерната Fusion сцена, където трябваше да се изявят балканските суперзвезди Dubioza Kolektiv. Като казвам "суперзвезди" изобщо не преувеличавам, като доказателство за това бе последвалото меле кърваво меле за място някъде поне близо до сцената.

Желаещите да видят босненските пънк партизани бяха буквално хиляди, а мястото крайно ограничено, което доведе до редица ексцесии и дори до намеса на полицията, което, за жалост, провали хубавия концерт.

Второто разочарование тази вечер бе отсъствието на Rudimental, които трябваше да излязат на Главната сцена след Ник Кейв. Те обаче така и не го сториха, което доведе до разочарованието на множество електронни фенове, които трябваше да се утешават с минималистичните звуци на Dubfire или със сета на SBTRKT.

Общо взето така, в игри и закачки премина юбилейното издание на EXIT. Всъщност, каквото и да се случва, там винаги е хубаво, Дунава блести в цялата си прелест, а Нови Сад те прегръща в дружелюбните си обятия и не иска да те пусне доброволно. С или без пари EXIT ще продължава да го има, защото той е просто Изходът от реалността и Входът на приказката.