На 19 ноември в Зала 3 на НДК ще се състои седмото издание на електро-акустичния авангард Drum and Jazz (4G), на който ще можем да видим уличния музикант Dub FX, Blu Mar Ten и редица български артисти и изпълнители.
Срещнахме се с диджея Георги Пенков (EXo) и цигуларката Бояна Желязкова, за да ни разкажат повече за съвместния си проект, смесващ електронна музика и струнен инструмент, който ще можем да видим в рамките на програмата на събитието. Георги и Бояна споделиха какво да очакваме от тях на Drum and Jazz, както и какво се случва на българската музикална сцена в момента.
Как се запознахте и как започнахте да работите заедно?
Георги: Всъщност ни запозна Тим от Fusion Embassy, който беше директор на Mellow Music Festival тази година.
Как решихме да работим заедно? Имам един предишен проект с челистката Магдалена Петрович, а Бояна също се познава с нея. През повечето време Магдалена учи в Лондон и няма как да дойде, въпреки че до момента сме имали доста успешно взаимодействие на сцена. Понеже исках на Mellow да има някакъв жив момент и напоследък много ме тегли в посока проекти със струнни инструменти, Тим ме посъветва да опитам с Бояна и ми прати едно нейно видео. Покрай Mellow Festival Бояна беше толкова ангажирана с всякакви активности, че се видяхме само няколко дни преди самото изпълнение. Правихме репетиции набързо. Оказа се, че на нея ѝ се отдава много добре импровизацията и така останахме с приятно усещане след това изпълнение.
Това означава ли, че участието ви на Drum & Jazz ще е втората ви съвместна поява на сцена?
Георги: Да, второто участие ни е, но си говорим, че би било кощунство, ако не запишем няколко парчета. Вчера на репетицията за втори път се убедихме в това. Аз имам готови "подложки", а пък тя много лесно успява да свири върху тях. Явно и двамата имаме някакво сходно виждане за мелодичността в парчетата.
Мислите ли за съвместен проект с Магдалена Петрович?
Георги: Магдалена предлага такъв общ проект. Той е свързан с това ние да отидем в Лондон или тя да дойде тук. Те (Бояна и Магдалена – бел. ред) са свирили заедно, така че мисля, че би било възможно. Аз съм абсолютно "за".
Бояна: Със сигурност ще се случи.
Публиката как приема подобни проекти?
Бояна: Това, което видях на Mellow Festival, бяха хора, на които доста им хареса. Имаше момент на изненада, защото малко от присъстващите знаеха какво ще представим. След това получих доста коментари, че с Георги трябва да развием този проект. А всичко беше спонтанно, импровизирано, не се знаеше какво ще се случи. Имахме само една репетиция.
В България можеш лесно да направиш нещо за първи път, защото не са правени твърде много неща.
Георги: Хората по принцип подхождат скептично към такива проекти, защото има много музиканти и продуценти, които си казват: "Хайде, сега ще направя смесица между акустична и електронна част". Всъщност обаче не си дават сметка, че има много места, където проектът може да се провали, да се получи нехомогенно звучене или да се срещнат "подложка" и инструмент, които са тотално несъвместими. Слава богу, до момента всичките ни участия с Магдалена са били приемани много топло и хората са оставали приятно изненадани.
Бояна, ти как се запали по електронната музика, при условие че се занимаваш със съвсем различни от този проект неща?
Бояна: Винаги съм харесвала електронната музика. Преди две години напълно на шега с двама приятели започнахме в Германия един електро-акустичен проект с електроника, цигулка и вокали. Направихме само две парчета, просто защото нямаме време. Още от тогава се запалих по смесването на електроника с жив инструмент, така че не е нещо съвсем ново за мен. Просто с колаборацията с EXo това доби малко по-реален и по-сериозен вид.
Бояна, ти си сред основателите на младежкия фестивал по изкуствата The Bridge, който организирате вече две години във Видин. Има ли шанс да ви видим през 2012 г. заедно с EXo там?
Бояна: Не сме сядали да говорим за нещата, които всеки от нас прави, но защо не. Освен това има диджей уъркшоп, който предразполага за подобно участие, така че със сигурност можем да се включим.
Георги: Когато има кой да те слуша, всичко се отплаща. Връща ти се удоволствието от това да видиш, че някой се е научил на нещо. Все пак това, което правим, е малко или много от любов, не е само за пари или престиж. Може би в един момент, когато музикантът трябва да бъде бизнесмен, нещата се променят и той не ходи където си поиска и както си поиска. Поне в моя случай още мога да си позволя да бъда романтично настроен. Имам доста идеи за неща, които не са се случвали в България, просто винаги попадам в позицията, че докато хората го осъзнаят на мен вече не ми е интересно. Това, което ние правим, не е качествено ново, не че хората не са го пробвали досега.
В България обаче не се чува за други подобни проекти.
Георги: Не се чува, защото хората предпочитат да слушат едно и също радио с едни и същи парчета, които знаят много добре. А за да станат такива парчета, преди това десетки други артисти са ги правили, за да открият, че точно тази формула работи. Знаем, че пиесите през Ренесанса са били огромни, затова много по-малко хора имат нерви да слушат класическо радио.
Бояна: При нас двамата всеки влага това, което може.
Звучи сякаш ви е лесно да работите заедно.
Бояна: То е някакъв процес на свикване, особено когато става въпрос за толкова различни стилове. Определено е някакъв вид процес и взаимно научаване. Определено е много готино, защото аз например съм доста далече от правенето на музика с компютър. Въпреки това ми е много интересно да гледам как се случва това.
Какво сте ни подготвили за участието си на Drum & Jazz 2011?
Георги: Това, с което участието ни ще е по-различно от това на Mellow, е че там представихме музикален сет, който включваше предимно дъбстеп. Докато сега вдигаме темпото с това на дръм енд бейса, но не представяме дръм енд бейс, а нови музикални интерпретации в тази скорост. Те ще са много добре подплатени с бас и повече мелодия, с характерната за дръм енд бейс структура, която от друга страна ще е малко по-различна, напомняща за дъбстеп, за хип-хоп.
На миналогодишния Drum & Jazz само едно от парчетата беше мое авторско, а сега половината от сета ще е с авторски "подложки". Другата половина ще е с парчета на артисти, които не са сред най-комерсиалния избор, но са направили музика, които със сигурност ще предопредели посоката на развитие на този жанр. Т.е. ще представим един музикален авангард.
Бояна: Много специални неща сме подготвили, дори един дебют. Става дума за парче, което се надяваме да довършим тази седмица. Писала съм го преди много време по един съвсем друг повод и по никакъв начин не си го бях представяла с каквато и да било електроника. То беше изцяло акустично. Даже на концертите с бандата ми Good Music Society сме го свирили съвсем акустично, с глас и цигулка или с глас и китара. На последната репетиция казах на Георги да го пробваме. Надявам се да изненадаме приятно хората.
Георги: Доброто ни желание е да успеем да запишем нейни участия върху четири от моите съществуващи проекти, които предстои да решим дали ще ги анонсираме в някой онлайн магазин или ще ги пуснем безплатно. Със сигурност обаче ще бъдат направени достояние на публиката.
Какво ще е различното на тазгодишния Drum & Jazz?
Георги: При всички положения тази година на Drum & Jazz си заслужава да се дойде по-рано, тъй като ще има доста авторска музика на български музиканти, която аудиторията е склонна да пренебрегва. Убедили сме се, че българските музиканти, особено тези, които имат сериозен подход към дейността си, са изключително талантливи, на световно ниво, включително и диджеите, и акустичните изпълнители. Крайно време е българските слушатели да им отдадат нужното, а не само да ходят да слушат динозаврите на рока. Време е хората, които изобщо харесват музика, да се събудят и да осъзнаят, че в България има достатъчно талантливи артисти, които имат нужда от подкрепа.
Бояна: Има един предразсъдък, че в България има само чалга и още малко друга музика, която не струва.
В такъв случай имате ли амбицията да представите проекта си в чужбина?
Георги: Всеки има такава амбиция и вече имаме все по-голяма възможност да го правим. Качеството на продукта също е много важно. Малко или много вече преодоляхме този градски шовинизъм, който ни тресеше през 90-те, когато се деляхме на София, Пловдив, Добрич и Варна. Сега е време може би да преодолеем и това тесногръдие, което ни пречи да се възприемем като граждани на света.