Higher Love

Каквото и да се каже за отминалия с буреносните облаци концерт на Depeche Mode на стадион "Локомотив" вчера, ще бъде излишно. За събитието не би могло да се говори – то просто се преживява.

Depeche Mode са огромни и в това се убедиха повече от 30 хиляди фенове, които си тръгнаха, изпълнени с любов. Висша любов.

Концертът започна точно в 20 часа, когато на сцената се качи електро триото F.O.X.

Митци Фокс, Патрик Монахам и Дарън Баркър представиха едно позитивно електро-пънк-поп шоу, но дали именно те бяха най-подходящият избор за прелюдията на ню уейв легендите, това остава под въпрос.

Всъщност сравнително малко хора успяха да чуят новаците, защото същинската навалица започна да приижда към 20,30 часа, като резултатът бяха нервни опашки и запушени входове. Всички обаче бяха по местата си за истински важния час – 21, когато на сцената се появиха боговете Дейв Геън, Мартин Гор и Андрю Флечър, които докараха публиката до амок със самата си поява.

Те въведоха тълпата в удивителната си вселена с Welcome to my world и всички започнаха да чувстват.

Последваха Angel, Walking in My Shoes, Precious, Black Celebration, Policy of Truth, Should Be Higher, като изпълнението на всяка една от тези огромни песни бе същинска церемония, водена от Геън, чиято харизма направи с публиката онова, което не би могла да стори и най-впечатляващата пиротехника или специални ефекти.

51-годишният вокал е способен да спре дъха на човек (независимо от пола му) само с няколко движения, един поглед или по начина, по който предизвикателно върти рамене на сцената. Малко са мъжете, които могат да си позволят да чупят ханш и да изглеждат толкова мъжествени – Дейвид го умее.

След това подхваща Barrel of a gun и жестоко ни разбива сърцата, обяснявайки ни, след като ни е накарал да се влюбим, че не той е нашият светия. И ние го обичаме още по-силно.

Определено един от най-прочувствените моменти от концерта направи Мартин Гор, който направи две акустични изпълнения – на When the body speaks и на Higher Love. Страхотният му ангелски глас огласи целия стадион, който буквално светна, окрилен от висшата любов.

Геън се завръща с новите Heaven и вече превърналата се в безапелационен хит Soothe My Soul, на фона на които ставаме свидетели на брутално яките кадри, дело на Антон Корбин, чиито произведения, наситени на драматизъм, се познават от пръв поглед и остават запечатани в съзнанието завинаги.

Всъщност видео инсталациите бяха единственото, на което Depeche Mode бяха заложили за подсилване на атмосферата, като те се оказаха повече от достатъчни.

Черно-бели кадри, ярко червени триъгълници, меланхолични природни пейзажи, кучета и самите Depeche, седнали на три стола в нищото – толкова Корбин и толкова красиво.

Следват поредица от най-силните им песни, на които стадионът се взривява. Всички пеят с пълен глас A Pain That I'm Used To, A Question of Time, Secret to the End, Enjoy the Silence, Personal Jesus, като емоцията става още по-наситена, а танците на Геъм още по-диви.

Завършват с Goodbye, но никой не иска да ги пусне.

Depeche Mode се завърнаха на сцената за още пет песни: отново акустично изпълнение на Home на Мартин Гор и отново блеснал стадион, Halo, I just can't get enought, което идва като весел полъх от ранните им години, I feel you. Дейвид пее как ни чувства и започва да маха ритмично, като заставя целия стадион да следва движенията му. Видеоекраните го показват в гръб, застанал пред чувстващото множество, и си личи колко му е кеф, като гледа тълпата. Ние също го чувстваме.

Завършват с Never Let Me Down Again. Не ни предадохте, Depeche Mode. В деня на избора всички ние гласувахме за вас. И това бе възможно най-добрият избор. Направен с висша любов.