Отново е 13 април, фенове! Повод да отвориш кенче с бира и да си спомниш за всички онези рок великани, които светът загуби. Само след месец верните на жанра ще отбележат шестата годишнина от смъртта на онзи, чието име се споменава само с добро, човекът, който можеше спокойно да спре товарен влак с гласа си – големият, уникалният, великият Рони Джеймс Дио.
Преди няколко месеца пък плакахме, когато метъл иконата Леми Килмистър почина. Ще си спомним и за легенди от ранга на Джон Лорд, който беше истински виртуоз на пианото.
Както и за един друг любим на поколения Джон – Светецa Ленън, за когото нямаше граници, нямаше религии, нямаше нищо по-важно от хората, и което е истински важното – имаше идея!
Заради такива хора го има този ден. Международен ден, защото обединява хората от цял свят. "Рок в Рио", "Нашествие" в Русия, Уудсток, ех Уудсток, където сигурно още се чува ехото от китарата на Джими Хендрикс, Вакен, който европейците чакат с нетърпение и онова, което загубихме ние в България - "Каварна" (R.I.P.).
Но, млъкни, сърце! No more tears, както казва Ози! Deep Purple най-после бяха въведени в "Залата на славата", с което бе поправена една истинска историческа несправедливост. За групи, като тази, чиято музика просто "conquers all", беше крайно време за това заслужено признание! В крайна сметка не всеки може да вдъхнови Ларс Улрих да седне на барабаните. Purple обаче го могат! За всички тях и за всички нас, които отказваме да се предадем на чалга културата, макар тя да е навсякъде около нас е тази песен. Защото все пак любовта преодолява всичко, а любовта към рок музиката, може да стигне и по-далече: